Читать «Картината» онлайн - страница 111

— Да, така е. Само е кофти, че трябваше да стане точно тази вечер.

Лицето на Кит изглеждаше замислено. Очите й бродеха наоколо и изведнъж светнаха.

— Виж, Реган, той не си губи времето. Вече танцува с една друга.

Реган се обърна и видя Дерууд да танцува като омагьосан с една много привлекателна блондинка.

— Предполагам, че харесва вас, блондинките — каза тя. — Знаех си, че никога не съм имала шанс с него.

Кит се засмя.

— Чувствам се по-добре сега. Той е добър човек. Все още мисля, че трябва да пробваш с приятеля му Стюарт.

— Да не говорим за това.

Те бутнаха вратата на дамската тоалетна и влязоха вътре.

ГЛАВА ШЕЙСЕТ И ПЪРВА

Джуд и Уилийн случайно бяха попаднали сред компанията на една маса за осем, която, както останалите кисело забелязаха за разположението й, можеше да бъде и в кухнята. Но за това пък пасваше идеално на целите на Джуд и Уилийн. Само на някакви си дванайсет фута зад тях беше дискретната стрелка за към тоалетните.

Клод, главният плановик на художествения картел, който беше уредил сделката за евентуалната продажба на картината на Бийсли във Вайл, беше осигурил и плановете от хотела на Луи. Уилийн знаеше точно къде трябва да отиде когато времето за грабежа дойдеше. Като уж отиде до тоалетната вчера, тя установи, че кутията и превключвателя бяха точно там, където трябваше да бъдат.

Фалшивият знак за инвалид на стъклото на колата им им беше осигурил привилегировано място за паркиране и привилегировано бягство. За да заемат това място те бяха дошли много по-рано от започващия в седем и половина коктейл, но вместо да общуват с хората, бяха седнали в един тих ъгъл на бара и отпиваха от газираната си вода. И двамата бяха прекалено превъзбудени, за да могат да проведат дори един малък разговор.

На масата за вечеря жената, седяща от дясно на Джуд, държеше да поддържат сериозен разговор. „Аз съм от Флорида. Съпругът ми и аз се запознахме в училище. Обожаваме да даваме официални вечери. Не е ли мусът от сьомга страхотен? Аз никога не ям супа. Но погледнете съпругът ми. Той наистина се наслаждава на крем-супата от цветно зеле. Харесва ми идеята да танцувам между различните ястия. Това по някакъв начин смила храната, която ям. Съпругът ми мрази да танцува. Вие обичате ли да танцувате?“

— Не — отвърна Джуд кратко и му се искаше да я удуши, докато наблюдаваше синята покривка на точки, покриваща под себе си съкровище, което скоро щеше да бъде негово.

Най-накрая започнаха да сервират филето миньон. Знаеше, че след това ястие ще започнат речите. Огледа се наоколо с проблясък на задоволство и започна отново да се чувства сигурен. Доста от хората вече бяха пили достатъчно и се бяха отпуснали. В лявата част на подиума различаваше фигурата на възрастен мъж със служебна униформа, който, според източниците им, беше пенсионирано аспенско ченге и сега работеше за музея. Беше назначен да пази картината по време на вечерта. Тя беше доставена от бронирана кола рано сутринта и трябваше да бъде отнесена от същата кола и върната в банковия трезор в края на вечерта. „Или поне такъв е техния план,“ помисли си Джуд.