Читать «Много гот» онлайн - страница 16

— Това ми прилича на реклама на „Бенетон“ — каза тя и погледна белите му ръце, притиснати към кафявите й гърди. Бебето ни ще бъде красиво, помисли си тя, а той изрече същите думи на глас.

— Какво? — попита момичето и се обърна към него.

— Казах, че бебето ни ще бъде красиво, нашето бебе с теб — повтори той.

— Том, на средата на следването съм, а цял живот съм мечтала за това. Точно сега не искам никакво бебе — сопна му се тя. — Не мога да родя. — И след това, за пръв път откакто у нея се бяха събудили подозрения, че е бременна, Дийпа се разплака. С дълбоки безпомощни хлипове.

— Шшшт. — Том я притисна към собо си и се опита да я успокои. — Всичко ще бъде наред. Не си бременна, сигурен съм… Но, знаеш ли, ако… ще направим каквото Дийпс поиска. Всичко ще бъде наред. Че на хората такива неща им се случват непрекъснато.

Тя вече плачеше сърцераздирателно.

— А и аз обичам бебетата — добави с надеждата тези думи да окажат благотворен ефект.

Тя го прасна по гърба.

Ами сега какво? Не можеше да каже: „И абортите ги обичам“.

— Имаме избор — продължи той и изведнъж усети как го обзема паника. Да не би наистина да е бременна? Точно на тях ли трябваше да се случи? Господи. Какво, по дяволите, ще каже майка му? — Трябва да си направим чай — каза и внимателно я накара да седне на леглото.

Том влезе в малката кухня и се опита да намери чайник.

Глава 4

Ана се събуди още щом първите лъчи надникнаха през прозрачните пердета на втората й спалня, спалнята, която си беше само нейна и не се налагаше да я дели с малкия си брат.

Погледна шумния часовник за подводно плуване, с който не се разделяше дори в леглото, и забеляза, че е седем без петнайсет. Много добре. Баща й и Мишел нямаше да станат в следващите два часа, така че целият апартамент беше на нейно разположение. Можеше да се отдаде на тайната си страст, докато всички спяха.

Уви се в синия халат, измъкна се тихо от спалнята и влезе в хола, за да пусне телевизора, след това потърси в шкафа видеокасетата, която знаеше, че е скрита най-отзад, където сама я остави миналия път.

Пъхна я във видеото и преди да натисне копчето, отиде до кухнята, за да си сипе в купичка корнфлейкс — от онези лепкаво сладките, които само баща й позволяваше да яде — „Коко Попс“, „Крънчи нът Корнфлейкс“ — и ги заля с чаша мляко. След това се върна в хола и пусна касетата.

Имаше намерени да изгледа целия деветдесетминутен запис. Ето я майка й, докато я кърмеше, а баща й снимаше и й казваше колко е красива и че бебето Ана е истинско съвършенство. Ето го и него, протяга ръка, за да ги погали и двете, сякаш не можеше да повярва, че това не е сън.

Моментът, който винаги разплакваше Ана, бе малко по-нататък. Майка й седеше на шезлонг в градината. Ана пълзеше в краката й и ровеше сред детски кубчета, пръснати по тревата, образът подскачаше, защото Джозеф сигурно пристъпваше, докато снимаше.

— Ехо, здрасти. — Ив се стресна и вдигна ръка, за да си заслони очите от слънцето.

— Здрасти. — Камерата затрептя, когато Джозеф се наведе, за да я целуне.