Читать «Много гот» онлайн - страница 15

— Пълна гадост. — Патрисия си събра гримовете и четките и отстъпи назад, за да затвори вратата. Това й напомни за началото, когато се налагаше да повръща, за да остане слаба. Отдавна вече си бе изградила навици като на балерина и се ограничаваше с малко супа и плодови сокове.

На. Дийпа й се повдигна отново. Чувстваше се отвратително. По челото, по горната устна и отзад на врата бяха избили капки пот.

Тя дръпна малко тоалетна хартия и си избърса лицето, след това се отпусна над мивката и се наплиска с вода.

Най-сетна успя да се изправи и да се върне в стаята на Том. Налагаше се да му каже, о, не… самата мисъл я накара да хукне обратно към тоалетната.

— Добре ли си? — Рошавата глава на Том се надигна над шарените възглавници, несъобразени по цвят с чаршафите и одеялата.

— Не. — Тя приседна на края на леглото и подпря глава на дланите си.

— Какво има? — Той седна в леглото, протегна се и я прегърна, а след това погали меките й кафяви рамене и копринената, черна къса коса.

— Том… — Не го поглеждаше, беше впила поглед в стария смачкан постер на „Оейзис“, залепен на стената. — Закъснява ми с десет дни и ми се драйфа непрекъснато. Мисля, че съм бременна.

— Неее — отвърна той и продължи да я гали по раменете.

— Не бих се шегувала с подобна отврат. — Обърна се към него. — Днес ще си направя тест.

— Сигурен съм, че всичко е наред. Бяхме много внимателни.

— Хм.

Той стана гол от леглото и Дийпа загледа слабите му бели бедра, застанали точно пред лицето й. Въпреки че й бе толкова лошо, чувстваше се отмаляла, тя усети как желанието й се надига и го докосна, докато минаваше.

Том се приближи до нахвърляните на купчина дрехи в самия край на леглото, измъкна черни дънки и ги нахлузи, без да си слага нищо отдолу. След това извади фланела с дълги ръкави, с надпис „Само за 100% скапаняци“.

— Скачай, Дийпа сладуранеста, днес е работен ден — подкани я, като че ли новината за бременността й бе всекидневие за него. — Искаш ли чай? Препечена филийка? Овесени ядки? Някакво друго доказателство, че знам как се върти къща? — Подскачаше, докато си обуваше единия чорап, за който тя правилно предполагаше, че не е пран и сигурно вече се е втвърдил от мръсотия.

— Обичам те — рече Дийпа, което бе шантава работа, защото никога преди не бе казвала подобно нещо. Сигурно наистина е бременна: та нали бременните жени все такива ги вършат?

— И аз те обичам — отвърна Том и се зае с втория чорап. Не се впечатли ни най-малко, защото повтаряше „Обичам те“ непрекъснато — на всяко гадже, на майка си, на братята си, на сестра си, на доведения си баща, на шефа, на жената, която продаваше сандвичи, на барманката австралийка в близкото заведение. Обичаше всички. По света имаше достатъчно гадости и без хората да се чудят кого обичат истински, колко го обичат този някой и дали трябва, или не трябва да му го казват. Обичай всички. Това му беше мотото. И по свой начин показваше, че това е самата истина.

Дийпа си свали нощницата, изправи се и се опита да си намери дрехите. Той бързо се шмугна зад нея, покри гърдите й с длани и я целуна по врата.