Читать «Много гот» онлайн - страница 14

В самия й край имаше миниатюрен вътрешен двор, заобиколен от зеленина, закътан отвсякъде с катерливи рози и повет. Там през цялата година стоеше удобна градинска пейка и още в началото на лятото Ив изнасяше столове от ковано желязо и огромна кръгла маса, която бе украсила сама с мозаечни плочки. Обемисти сандъчета с ароматни треви и розово мушкато заемаха останалото в дворчето място, и когато времето бе хубаво, вечеряха отвън на трепкащата светлина на свещите и бледите лампи, закачени сред цветния покров над тях.

Тя не просто обичаше градината — да полива цветята, да откъсва изсъхналите листа и да обрязва ненужните издънки, да плеви малкото случайно появили се бурени, — обожаваше я. Бе нещо като стая, която бе създала съвсем сама. Това бе личният парк на Роби, мястото, където Ана можеше да се усамоти, за да почете, оазис за нея, тайното местенце, където да поговори и похапне с приятели, магическата ниша в живота й, която бе сътворила съвсем сама, със своите две ръце.

Тази вечер трябваше да събере охлювите на светлината на фенерче и да ги удави в кофа, наполовина пълна с вода. Това все пак бе по-милостиво, отколкото да стъпче нещастните гадинки в тъмното. Обичаше да остава в градината си нощем, да се почувства сама, но не самотна, да усети, че има работа, но е обзета от спокойствие.

Глава 3

Патрисия отвори очи и в първия момент не можа да си спомни къде, по дяволите, се намира. А, да, в мъничкия апартамент на гаджето си, Дени, в който живееха двамата с брат му Том. Ето го и Дени, все още дълбоко заспал до нея. Приятен тип, помисли си, докато гледаше унесеното му в съня лице, умее да прави снимки, особено когато фотосесиите завършваха в леглото.

Сигурно щеше да се оправи доста добре в бъдеще и наистина бе жалко, че тя не бе влюбена в него. Още преди месец го разбра. Не беше влюбена в него и едва ли щеше да се влюби. Не че той имаше вина, просто така се получи.

Погледна часовника на нощното шкафче — беше седем и осемнайсет. По дяволите. В десет трябваше да е в другия край на града, а й предстоеше да свърши един куп неща — да вземе душ, да си обръсне краката и подмишниците, да си почисти веждите, да си оправи ноктите, косата и да се гримира. Работата беше страхотна, стига да успееше да се докопа до нея. Всички манекенки, които познаваше, искаха да подпишат договор за тази реклама на шампоан. Парите бяха направо невероятни!

Тъкмо се оглеждаше в малкото огледало в банята, когато някой започна да блъска по вратата.

— Трябва да вляза — прозвуча задавен глас отвън.

— Чакай малко — отвърна Патрисия и заоглежда още по-внимателно веждите. Еднакви ли бяха? Май лявата беше малко по-високо.

— Моля те, спешно е.

— За Бога! — Сега вече позна гласа. Гаджето на Том, Дийпа, госпожица безупречна студентка по медицина, мътните да я вземат дано. Та тя дори не се опитваше да скрие факта, че смята Патрисия за напълно безполезна.

Отключи вратата и Дийпа нахлу, вдигна капака на тоалетната, преви се и повърна шумно.