Читать «Много гот» онлайн - страница 13

— Виждаш ли тази ягода? — Потапяше ягодата в течен шоколад или топъл карамел, или сметана и започваше да я облизва с върха на езика си, а тя си представяше как ще направи същото със зърното й, с клитора, докосвайки ги само с върха на езика.

— Голям късмет извади тази ягода — въздишаше тя и не можеше да откъсне очи от лицето му, чудеше се как е могла да спечели този невероятен мъж.

Защо се оказа толкова трудно да превъзмогне раздялата с Джозеф?

Заради този въпрос продължаваше да се буди сутрин в три и мислите не й позволяваха да заспи отново.

На вид си бе същият мъж, в когото се влюби. Само че дори не можеше да опише колко се бе променил. Тя си бе останала същата след всичкото това време и все очакваше някой ден Джозеф да се откаже от ръководната длъжност, която вече заемаше, да върне колата, телефоните, лаптопа и разните там играчки и да се появи на прага й опърпан, вълнуващ, точно какъвто беше едно време и да заяви:

— Върнах се, такъв, какъвто ме искаш.

Къде беше изчезнал този човек? Къде беше мъжът, в когото някога се влюби? Нима все още се спотайваше вътре в Джозеф? Имаше ли шанс, колкото и да беше малък, да го привлече отново? Или той си бе отишъл завинаги?

Двете котки виеха опашки и мъркаха до краката й, докато тя стоеше край печката. Бяха нахранени и сега искаха да излязат в градината.

Ив си наметна кожуха, сложи дебелите ботуши, оставени край задната врата, и излезе, след като включи градинското осветление, което заля зеления рай, за който тя не спираше да се грижи още от първия ден, когато се нанесе в апартамента.

С течение на годините градината й се бе разхубавила и добила свой облик. На времето започна от поляната и живия плет, които бе наследила, но скоро събра самочувствие и реши да промени всичко, така че да стане по-интересно, да личи ръката й. Издигна дървени решетки, за да стане по-висока зелената стена, и сега бръшлянът се бе покатерил нагоре над два метра, моравата бе заменена с каменна настилка и раздвижена с високи храсти и цветя в саксии; постепенно градината се разшири, стана по-разнообразна и много по-отделена от външния свят в сравнение със съседните градини.

Сега вече бе един изолиран зелен свят с нещо интересно във всяко ъгълче. Саксиите бяха с най-различни размери, цветове и форми и в тях избуяваха най-различни растения — цъфтящи храсти, рози, високи, грижливо оформени палми, ниски стелещи се растения. Всяко свободно местенце бе запълнено: тя засаждаше където й хрумнеше и извличаше живот от всяко стръкче, което й попаднеше в ръцете.

Не обмисляше предварително кое къде да насади. Розмарин, мента, магданоз, марули, през зимата брюкселско зеле, всичко това растеше в големи глинени сандъчета, или бе боднато на свободните места сред многогодишните растения, изобщо където намереше някакво свободно място.

През лятото доматите се червенееха край най-слънчевата част на оградата до кичестия трендафил, слънчогледите садеше специално заради Роби, а близо до тях се бяха увили тиквички.

Есенните й луковици бяха боднати на всеки свободен сантиметър, така че минзухари, лалета, лилии, божури и какви ли не други пъстроцветни цветя красяха градината още от февруари.