Читать «Много гот» онлайн - страница 11

— Здравей, приятелче, как си? — Мъжът се настани на канапето, за да поговори със сина си, когото виждаше толкова рядко. Двамата с Ив се бяха разбрали, че Роби може да отива с Ана и да прекарва уикендите при баща си в апартамента му в Манчестър, когато поотрасне, но времето минаваше и нито един от тях не повдигна въпроса дали моментът не е дошъл. Всеки бе убеден, че другият трябва пръв да заговори по темата. Това бе просто още една непреодолима пречка в отношенията им.

Джозеф остана колкото да изпие чаша чай и да зададе обичайните въпроса. Как са Ана и Роби, какви домашни има да готви Ана, какво чете обикновено. Ив го наблюдаваше през всичкото време и забелязваше дребни лични неща, а той отбелязваше същото.

Цял ден бе имал срещи в града и мекият му тъмен костюм й се стори неприлично скъп, но той го бе облякъл върху черна тениска, а на горния джоб на сакото бе защипан най-малкият мобилен телефон, който съществуваше, кабелът за хендс фри бе пъхнат под ревера. Имаше нов лаптоп. Тя забеляза малката лека чанта, оставена в краката му. Нямаше съмнение, че бе последен писък на техниката и доста мощен. Очевидно бе, че той се справя добре и се превръща в богат, преуспяващ бизнесмен. Точно както бе предполагала, въпреки че не й бе приятно. Никога не се съгласи да приеме от него издръжка за децата, но го накара да внася пари на името на двамата по сметка, за да има на какво да разчитат, когато пораснат. Стараеше се да не коментира скъпите покупки, с които той си позволяваше да глези децата.

Ана се върна в хола с малкия си сак.

— Сигурен ли си, че ще успееш да го събереш в багажника? — попита Ив, защото така и не успя да се въздържи да не го подразни. Не си спомняше каква кола караше Джозеф, но знаеше, че е някаква глупава лъскава момчешка играчка, каквито тя ненавиждаше.

— Мяу — закачи я Джозеф и й се усмихна.

— Имате ли някакви планове за уикенда? — Ив отново се опита да пусне в действие любезния си глас.

— И още как. Ще си прекараме страхотно, нали, Ана?

— Аха. Мишел там ли ще бъде?

И Джозеф, и Ив си поеха рязко дъх. Как е възможно едно деветгодишно момиче винаги да зададе някой неудобен въпрос!

— Предложи утре да ни сготви вечеря, стига да искаш.

— По-добре хапни, преди да отидеш, миличка. — Знаеше, че забележката й е злобна и неприятна, но не успя да се сдържи.

Мишел, приятелката на Джозеф беше — Ив си беше направила изводи само от снимки и разказите на Ана — една от онези наперени госпожички, луди на тема фитнес, запознати с най-новите тенденции в диетите. В момента Мишел не „приемаше“ въглехидрати и по всичко личеше, че никога през живота си не бе вкусвала повече от хапка-две торта, шоколад, сладолед или нещо, което съдържа захар и доставя такова страхотно удоволствие, защото изпитваше непреодолим ужас да не се изпусне и да се закръгли — бедрата й да заприличат на балони, дупето й да набъбне и да вземе да опъне последния й марков костюм.

Сигурно е много весело с нея, каза си за свое успокоение Ив.

— Ив — предупреди я Джозеф. — Дръж се прилично.

— Извинявай.