Читать «Денят на обречения крал» онлайн - страница 9

Той се обърна и погледна краля, ала кралят седеше на голата маса със сведена глава, сякаш напълно безразличен към изгарящите предсказания на свещеника. Последният кимна, обърна се отново към прозореца, впери поглед в скалата и заговори с предишния равен глас:

— Управлявате мъдро, макар и без плам, чрез женитба се сродявате с подходяща династия, с което осигурявате наследяването на престола от рода Йозевич. В новото кралство изкуствата и църквата процъфтяват както никога дотогава. Възникват нови средища на религията, знанието и закона. Най-сетне славяните получават истинското си наследство и започват да разпръскват семената на своята култура и сред други народи. Дълги години след вашата смърт, кралю, хората с обич ви поменуват, както сега поменуваме вашия дядо Орусан. Вие дори не можете да си представите колко голяма е създадената от вас държава. Тя се простира през цяла Европа и по земите на русите. И навред славят благия ни нрав и нашата култура. Отвъд морето има неоткрити още земи, но ще настъпи денят, в който наши посланици ще отплават към тях. Най-великите открития на бъдните векове ще покълнат от семето на знанието в Сърбия, а нравът на хората от бъдещето ще бъде облагороден от нашата благовъзпитаност. Това ще бъде един свят на съзерцанието, тъй като ние сме люде съзерцателни по природа; съзерцанието ще подхранва любовта между хората, докато тя стане по-силна от злото.

Той замълча, а кралят проговори вперил очи в голия под:

— Величава е картината на бъдещето, което току-що ми разкри, отче. Ами… другото бъдеще, лошото?

Милош се загледа в скалата с бялото си око и започна:

— В лошото бъдеще не ви виждам като предводител на голяма армия. Виждам поредица от малки сражения, в които кресливите турци неизменно побеждават благодарение на численото си превъзходство и на бойното си изкуство. Виждам как вие, господарю, падате ничком в праха на сръбската земя и не се вдигате никога вече. И виждам как накрая цяла Сърбия е покорена; и съседните ни държави и довчерашни съперници са покорени от ревящите вражески орди, които стигат чак до портите на Виена в Северна Европа. И тъй, господарю, виждам нощ, продължаваща шест столетия, през които нашата цивилизация е отъпкана от завоевателя.

В хладната стая се възцари тишина, а накрая кралят попита с глас, пропит от мъка:

— Ами другите, презморските страни, за които разказваше, каква е тяхната участ в това лошо бъдеще?

— Сигурно и сам можете да си я представите, господарю. За тези шест столетия името Сърбия потъва в забрава, а местата, които познаваме и обичаме, се смятат за владение на червенокосите турци. Европа се превръща в бойно поле за воюващите помежду си държави — там се развива изкуството, но не и разумът, расте могъществото им, но не и добрината на хората. Те, естествено, не знаят какво са загубили. А когато най-сетне Сърбия успява да се освободи от омразното робство, столетията са погълнали историята, името ви е забравено, а и самата кралска титла не се радва на почит. И въпреки че Сърбия може да намери скромно място в света на бъдещето, времето, когато би могла да проникне в сърцата на всички люде със своята духовност, е отдавна отлетяло като аромата на ланшните цветя.