Читать «Недоразумението» онлайн - страница 4

Надникнаха тук-там в личните кабини на екипажа. Навсякъде същата картина: помещенията бяха изцяло обзаведени, отчасти неподредени, като наоколо се търкаляха лични вещи, които никой не изоставя доброволно: книги, часовници, снимки на близки. Сцената събуждаше впечатлението, че екипажът презглава е напуснал станцията. Но никъде никаква следа от насилствено въздействие, от катастрофа. В столовата масата беше сложена за обяд. В чиниите личаха спечени трохи. Преди двеста години екипажът не беше успял да се наобядва.

Касини преброи приборите. Бяха тридесет и четири.

— Странно — отбеляза той, — като че ли ей сега ще се върнат.

— Дневникът им — досети се Бонд.

Изтичаха по коридора към командната зала. Ненадейно Бонд спря и се ослуша. Неохотно спря и Касини.

— Какво ти е?

— Стори ми се, че чух гласове.

— Мога ли да ти напомня, че в станцията нямаше въздух. — Касини присви ъгълчетата на устните си. — За бога, та то си беше напразно цялото това пътуване. Което не значи, че трябва веднага да откачиш. — В тона му прозвуча загриженост, но после отново се усмихна накриво и впечатлението се заличи.

Бонд прокара ръка по челото си. Може би това наистина бяха просто нерви. Наложи си да се съсредоточи, опита се да подреди мислите и спомените си.

В продължение на четири седмици бързаха от луна към луна, разглеждаха западнали бивши бази на земното проучване, проверяваха годността им. Развалини, все развалини, сринати наполовина, изравнени със земята, разрушени от метеорити или от геологическа дейност. Някои намериха непокътнати, но след двестагодишно спокойствие залите приличаха на покрити с пергамент скелети. Вътрешният упадък го потискаше още повече от външното разрушение.

Откъсвайки се от мислите си, той последва Касини по коридора.

Пред тях пробягваха сивите паяжини, придържайки се на постоянно разстояние, следваха ги, никога по-наблизо, никога по-надалече, поспираха с тях, избързваха, колебаеха се, като че ли бяха сенки на телата им, шумоляха по-тихо от дихание или от допира на предпазния костюм при ходене.

Касини регулира осветлението до приятно жълто. Командната зала беше от същия тип като всички досегашни. В нея бяха разположени освен кибернетичните устройства за управление и най-важните възли, снабдяването с въздух и климатичната инсталация, радио– и децинаблюдението към него, енергийният блок, една четвърт от който стърчеше над земята.

Хидроконтейнерите на инсталацията за добиване на кислород бяха празни, радиосистемата не работеше, екраните бяха пусти, климатичната инсталация спряна. Централният кибернет също не използваше енергия. Нито един от индикаторите на енергийните консуматори не сочеше над нулата. Въпреки това ядреният блок подаваше енергия. Накъде, за какво?