Читать «Недоразумението» онлайн - страница 2

Касини се усмихна приятелски.

— Лъжец. Прекалено си страхлив, за да ми кажеш в лицето, че ти се повдига от мен.

— Точно така.

— Страхуваш се да ми причиниш болка ли?

— Защо би трябвало да ти причинявам? Касини се ухили още повече.

— Светец! Подозирам, че си роден две хиляди и петстотин години по-късно.

— Все едно е кога се ражда човек.

— Има ли нещо, което да не ти е все едно?

— Няма да разбереш.

— Нима? За глупак ли ме смяташ?

— Глупак не — възрази Бонд, — само необразован. Просто пън.

Касини се усмихна развеселен.

— Необразован ли каза? — Веселостта му угасна. — А кой тук е първи пилот? Кой спечели всички дипломи с отличие? Кой е майстор-пилот в космическия осмобой? — Очите му гледаха безпомощно. Над основата на носа му пулсираше една вена.

Бонд каза примирително:

— Говорим за различни неща. Ти не искаш да признаеш, че има нещо, което не разбираш. Това е всичко.

— Впускаш се в намеци, харесваш се в ролята на превъзхождащ другите. Хвърляш ми няколко залъка, а аз мога и да се задавя с тях. Дал ли си си някога труда да помислиш защо аз… — спря рязко, като че ли искаше да запази някаква тайна. После уморено каза:

— Бих могъл да твърдя, че си неудачник, че отдавна би трябвало да бъдеш първи като всички от нашия випуск. Безсмислено е да се упрекваме взаимно заради слабостите си.

Бонд отхвърли жеста на примирие.

— Слабост ли? Аз искам да живея така. Плюя и на твоята, и на моята кариера. Искам си спокойствието, искам да живея разумно.

— Измъкваш се — рече Касини. — Всички ние се измъкваме, когато стане сериозно. — Две дълбоки бръчки се издълбаха в ъгълчетата на устата му. — Идиотско качество: да заобикаляме същественото. Къде ли се научихме на това?

Бонд повдигна рамене. Необходимостта да се съсредоточи в маневрата по приземяването го освободи от отговор.

Под тях се изнизваше каменистата повърхност на луната. При втората обиколка съзряха куполообразна станция с няколко допълнителни постройки към нея. В паметта на кораба дори не бе загатнато за подобна база. Не беше за пръв път и те приеха нехайството, без да хабят много думи.

Бонд предаде ръчното управление на Касини. Сферичното космическо тяло бавно се носеше към целта. Отвън постройката правеше добро впечатление: никакви видими признаци на остаряване, никакви метеоритни попадения.

Първият пилот остави кораба да се спуска милиметър по милиметър. При приземяването Бонд не усети ни най-малко разтърсване. Кимна одобрително.

— Не си получил напразно дипломите си.

Касини недоверчиво го изгледа.

— После ще продължим да се караме. Сега би трябвало най-напред да разгледаме тая старина.

Слязоха на равната земя. Картината беше все същата: скали, мрак, отгоре черно небе и няколко далечни, ясни звезди. Слънцето много, много далечно, мъничко, чуждо.

Единствените източници на светлина бяха прожекторите, които сновяха над близката околност в ритъма на крачките. Без да спират, с големи скокове двамата бързо наближаваха забравената станция — два танцуващи силуета, които още отдалече се различаваха един от друг: мечешката крачка на Бонд, гъвкавата походка на дива котка при Касини.