Читать «Недоразумението» онлайн - страница 5

Бонд докосна обвивката. Тя беше топла. Усети фината вибрация — едно неуловимо бръмчене. Волт– и амперметрите показваха средна консумация на ток. Кой от агрегатите черпеше енергия и за каква цел?

Провериха отново всички действащи блокове. Нищо. Никъде не се използваше и най-малкото количество енергия.

Касини поклати глава.

— Това нещо ни взема за глупаци. Да изслушаме дневника им, ако не са го взели със себе си.

Имаха късмет. Екипажът беше оставил дневника. Оригиналът. Касини набра внесените данни от последния ден.

Кибернетът изговори със звучен глас датата.

— Преди двеста и двадесет години — прошепна Бонд.

Следваха обичайните сведения на нощната смяна, лъчев и метеоритен поток, своего рода метеорологичен бюлетин.

Дежурният от сутрешната смяна имаше сърдит глас. Говореше уморено и с досада и само за момент се зарадва, когато вплете съобщението, че някой си Рамон току-що успешно е приключил експериментите си със сънотворен газ и че по този повод вечерта ще се празнува.

Кристалът не съдържаше повече от две изречения за цялата сутрин. Около десет часа спомена за някакъв засечен метеорит, назова данни около траекторията, големина, скорост. Половин час по-късно поправи заблуждението си. Метеоритът, за който ставаше дума, се оказа космически кораб. После думите се сгъстиха.

Не беше установена радиовръзка. Корабът беше променил курса си и се бе насочил към единадесетата луна Юпитер.

Все още никаква радиовръзка.

Командирът на станцията се включи в сведението. Той пръв изказа предположението, че може би става дума за космически кораб с извънземен произход.

Бонд и Касини следяха с нарастващо напрежение разпрата между обитателите на станцията.

На няколко пъти Бонд незабелязано хвърли поглед към лицето на Касини. За негово голямо учудване то имаше замечтано изражение. Но щом Касини забеляза, че го следят, лицето му отново стана непроницаемо, както винаги.

Четвърт час по-късно проблемът се разреши от само себе си. Спорният обект бе кацнал на около двеста метра от станцията. За хода на събитията продължи да докладва командирът. Наистина беше извънземен космически кораб.

Касини гръмко се изсмя.

— Струва ми се, че са страдали от замъгляване на съзнанието. Да си чул някога за контакт с извънземни?

Бонд не отговори. Беше потънал в креслото си.

Ръцете му лежаха върху командния пулт на кибернета и обгръщаха бял прибор с формата на костенурка, забравен там от някого.

Касини подскочи. Сграбчи спътника си, дръпна го назад, за да му даде възможност да си поеме въздух, разтърси го за раменете.

Бонд дишаше тежко. Отвори очи, погледна учудено Касини.

— Какво има? — Широкото му лице беше пепелявосиво, страните му трепереха.

— Не беше на себе си.

Бонд го изгледа изпитателно, без да разбира.

— Аз ли? А, да. Възможно е, бях задрямал за момент. Извинявай! Та какво стана с този кораб?

Касини недоверчиво присви очи. Почти беше сигурен, че Бонд лъже. Но защо? Бавно се отдръпна от мястото си. Не изпускаше Бонд от очи.

— Но какво ти е? Ръцете ти треперят. Съвсем зле си. Бонд погледна втренчено ръцете си, после ги преплете, за да скрие издайническото треперене, изправи се. Силно стисна устни. Очите му потънаха зад меките торбички и гъстите вежди.