Читать «Смъртта на Чарлз Огъст Милвъртън» онлайн - страница 8
Артър Конан Дойл
Едва когато се присъединих към него, чух това, което беше разтревожило тънкия му слух. Някъде в къщата се долавяше шум. Хлопна врата. Отчетливо се чуха отмерени тежки стъпки, които бързо приближаваха към нас. Стъпките спряха пред вратата на кабинета. Вратата се отвори. Електрическият ключ щракна рязко. Последва затваряне на вратата. До обонянието ни достигна остър мирис на цигара. Стъпките се разнесоха на няколко ярда от нас. Някой ходеше напред — назад. Накрая това престана и из скърца стол. След това се чу прещракване на ключ в ключалка и последва друг шум от разлистване на книжа.
До този момент не се осмелявах да погледна, но сега тихо раздвижих завесата и се загледах през тесния процеп. Холмс, притиснат до мен, също наблюдаваше. Почти на една ръка разстояние от нас видяхме широкия и закръглен гръб на Милвъртън. Очевидно, нашите разчети относно неговите действия бяха съвършено погрешни.
Той явно не беше влизал в спалнята, а вероятно е бил или в билярдната, или в пушалнята в далечния край на къщата, чиито прозорци не беше възможно да видим. Голямата му побеляваща глава с блестяща плешивина беше точно пред очите ни. Той седеше облегнат на червеното кожено кресло с протегнати крака, а от устата му стърчеше дълга черна цигара. Беше облечен с всекидневна дреха с цвят на червено вино, с черна бархетна яка. Държеше в ръцете си продълговат документ и го четеше лениво, изпускайки периодично кълба дим от устата си. Спокойната му поза показваше, че се е разположил в кабинета задълго.
Почувствувах, че ръката на Холмс потърси моята и успокоително я стисна. Като че ли ми казваше, че е предвидил и такъв развой на събитията и не се вълнува. Аз не знаех дали той вижда, че вратата на сейфа не е затворена плътно и че Милвъртън всеки момент може да забележи това. За себе си реших, че ако той открие това обстоятелство — ще изскоча внезапно от засадата си, ще надена на главата му палтото си, ще го вържа, а останалото ще предоставя на Холмс. Но Милвъртън ни веднъж Не вдигна поглед. Той нетърпеливо четеше лист след лист документите, които държеше. Мислех, че след като свърши с четенето и като довърши цигарата си, ще се оттегли в спалнята. Но той не успя да свърши нито едното, нито другото, защото се случи нещо неочаквано.