Читать «Смъртта на Чарлз Огъст Милвъртън» онлайн - страница 6

— Добре, скъпи приятелю, нека така да бъде. Много години живяхме в една квартира; не трябва да изневеряваме на традицията. Ако не ни провърви, ще делим една килия. Признавам си, винаги съм считал, че от мен би излязъл чудесен престъпник. Сега ни се отдава блестяща възможност да проверим тази теория.

Холмс извади от раклата голям кожен несесер и като го отвори, ми показа няколко лъскави инструмента.

— Това е съвременен касоразбивачески комплект. Тук има всичко необходимо. Има и елмаз за рязане на стъкло, различни шперцове и всякакви приспособления, необходими и едновременно доказващи прогреса на цивилизацията. Има даже специален фенер. Така че всичко е наред. Имате ли безшумни обувки?

— Разбира се. Обувки за тенис с гумени подметки.

— Чудесно. А маска?

— Мога да направя от черна коприна.

— Забелязвам у вас вродена склонност към такива неща. Добре, направете маските. Ще похапнем преди тръгване студена закуска. Сега е осем и половина. В единадесет трябва да бъдем на Чърч роуд. Оттам имаме четвърт час до Апълдор Тауърс. Ще започнем нашата работа малко преди полунощ. Милвъртън спи много дълбоко и винаги си ляга в десет и половина. Ако всичко е благополучно, ще си бъдем у дома в два часа с писмата на лейди Ива в джоба.

Облякохме фракове, за да приличаме на хора, излизащи от театър. На Оксфорд стрийт наехме файтон и пристигнахме до Хампстед. След като се разплатихме с кочияша, вдигнахме яките и закопчахме дрехите догоре, защото духаше пронизващ вятър и беше студено.

— Работата е много деликатна — рече Холмс. — Документите се намират в кабинета на Милвъртън. Заключени са в сейф. Кабинетът е съединен със спалнята. Както при всички пълни хора, надарени с добро здраве, нашият негодник има здрав сън. Агата (така се нарича годеницата ми) твърди, че не можеш с топ да го събудиш. Милвъртън има секретар, който през целия ден е в кабинета, ето защо избрах нощния поход. Има и зло куче, което налита на всеки. Тъй като в последните две вечери отивах при Агата късно, тя започна да затваря кучето. Вижте сега — това е къщата — тази голямата, в дъното на парка. Ще минем през вратата, после край лавровите храсти. Време е да слагаме маските. Както забелязахте, не свети ни един прозорец. Всичко е наред.

Сложихме маските и превъплъщавайки се в истински разбойници, се промъкнахме към мрачния безмълвен дом. От едната страна имаше покрита веранда с няколко прозореца и две врати.

— Това е спалнята му — прошепна Холмс. — Наред с нея е вратата на кабинета. За съжаление заключена е с ключ и в допълнение резе. Ще вдигнем много шум, докато отстраним тези препятствия. Ще заобиколим. Отзад има оранжерия, която е съединена с гостната.

Оранжерията също беше заключена, но Холмс изряза едно от стъклата на вратата, пъхна ръката си в отвора, отключи вратата и от този момент нататък ние станахме престъпници. Лъхна ни влажен и топъл въздух от зимната градина и тежки, омайващи аромати от екзотичните растения. Холмс ме хвана над лакътя и в тъмното бързо ме поведе покрай храстите, чиито клонки ни шибаха, в лицата. Моят приятел притежаваше още една забележителна способност: той добре виждаше на тъмно. Все така държейки ме за ръка, той отвори една врата и аз почувствувах, че влизаме в голяма стая, в която доскоро са пушени цигари. Холмс се движеше внимателно, стараейки се да не докосва никакъв предмет или мебел. След това той отвори друга врата. Като протегнах ръка, аз напипах няколко палта и разбрах, че се намираме в коридора. След малко Холмс отвори трета врата от дясната страна. Нещо скочи върху нас и едва не припаднах. Щях да се разсмея на уплахата си, когато разбрах, че това е котарак. Тук в камината гореше огън и също миришеше силно на цигари. Холмс изчака да вляза и затвори вратата. Бяхме в кабинета на Милвъртън. Завесата на отсрещната стена скриваше вратата към спалнята.