Читать «Случка в интерната» онлайн - страница 9

— Първата пречка — каза Холмс, оглеждайки навъсено вълнистата равнина пред нас. — Оттатък има друго блато, а помежду — тесен проход. Охо, охо, охо! Какво е това там?

Бяхме стигнали черната лента на една пътечка. Точно по средата й на влажната земя личаха ясни отпечатъци от велосипедни гуми.

— Ура! — провикнах се аз. — Ето го!

Но Холмс клатеше глава, а лицето му изразяваше по-скоро учудване и очакване, отколкото радост.

— Вярно, велосипед, но не същият — каза той. — Аз познавам четиридесет и два различни отпечатъка от велосипедни гуми. Тези, както виждате, са от марката „Дънлоп“, и то с лепенка отвън. Гумите на Хайдегер са били от марката „Палмър“, които оставят надлъжни ивици. Значи Ейвлинг, учителят по математика, е прав. Това не са следи от велосипеда на Хайдегер.

— Тогава на момчето?

— Може би, ако успеем да докажем, че е имало велосипед. Но нямаме никакво доказателство в този смисъл. Тези следи, както виждате, са направени от велосипедист, който е идвал откъм училището.

— Или е отивал натам?

— Не, не, драги ми Уотсън. По-дълбокият отпечатък е, разбира се от задното колело, върху което пада тежестта. Както виждате, на няколко места то е минало върху по-плитката следа от предното и я е заличило. Няма съмнение, че идва от училището. Може да има, а може и да няма никаква връзка с нашето разследване, но така или иначе ще го проследим в обратна посока, преди да продължим понататък.

Така и сторихме и след няколкостотин ярда, когато се измъкнахме от заблатената част на равнината, следите се загубиха. Но продължавайки обратно по пътеката, стигнахме друго място, през което струеше поток. Тук отново имаше следи от велосипед, макар и почти затъпкани от копитата на кравите. След това дирята пак изчезна, а пътеката навлизаше в Дивия гъстак — горичката зад училището. Велосипедът несъмнено t3e излязъл от тази горичка. Холмс седна на един голям камък и подпря брадата си с ръка. Докато стоеше така неподвижен, изпуших цели две цигари.

— Хм, хм — промърмори той най-после. — Разбира се, съобразителен човек би сменил гумите на велосипеда си, за да остави неузнаваеми следи. Но бих се гордял да имам работа с престъпник, способен на такова хрумване. Да оставим този въпрос нерешен и да се върнем в блатото, защото имаме още много да изследваме там.

Продължихме системния оглед по края на мочурливата част от равнината и скоро настойчивостта ни бе щедро възнаградена.