Читать «Смъртоносните фигури» онлайн - страница 7

Тъй и излезе. И когато стигна до мрачния завършек на историята, която ми се виждаше детинска и чудна, аз пак изпитвам скръбта и ужаса, които тогава изпълниха сърцето ми.

Ще ми се да се разделя с читателите с по-светъл край, но аз пиша хроника на фактите и съм задължен да доведа чудната верига от случки до техния мрачен завършек, благодарение на който за замъка Ридлинг Торп в продължение на няколко дни говореше цяла Англия.

Щом слязохме от вагона в Северен Уолшам, при нас дойде началникът на гарата и попита:

— Вие ли сте детективът от Лондон?

Израз на досада премина по лицето на Холмс.

— Защо мислите така?

— Защото инспектор Мартин от Норфък току-що замина. А може би сте лекари? Тя не е умряла, поне според последните известия още е жива. Може би ще сполучите да я спасите… Макар и за бесилката.

Челото на Холмс се помрачи.

— Ние отиваме в замъка Ридлинг Торп — каза той, — но не сме чули нищо за онова, което се е случило там.

— Чудна работа — отговори началникът на гарата: — Застреляни са и двамата: мистър Хилтън Къбит и жена му. Тя го застреляла, а после се застреляла сама — тъй казва прислугата. Той починал, а тя е на умиране. Боже мой, Боже мой, една от най-старите фамилии в Норфъкското графство и една от най-тачените.

Без да продума дума, Холмс побърза към екипажа и през целите тези дълги осем километра път не си отвори устата. Рядко съм го виждал толкова безнадеждно умислен. Не му беше добре още когато напускахме града и с парливи опасения преглеждаше утринните вестници. А сега това нечакано осъществяване на най-лошите очаквания го потопи в неописуема меланхолия.

Опря се на облегалото и се отдаде на мрачни размисли. А между това много неща около нас можеха да възбудят интереса ни: ние пътувахме през най-оригиналната местност в Англия, където се виждаха няколко разхвърляни чифлици, а от двете ни страни огромни църкви с квадратни кули се издигаха над плоския зелен ландшафт, говорейки за великолепието и благоденствието на старата източна Англия.

Най-после виолетовата ивица на морето се показа иззад зеления край на норфъкското крайбрежие и файтонджията посочи с камшика си два стари покрива от керемиди и дърво, които надзъртаха измежду група дървета.

— Този е замъкът Ридлинг Торп! — каза той.

Когато стигнахме парадната врата, аз забелязах срещу нея, покрай игрището за тенис, черната плевня с инструментите и слънчевия часовник, с който се бяхме тъй странно запознали. Един чевръст човек с живи бързи маниери излизаше от високия кабриолет. Той ни се представи като инспектор Мартин от Норфъкската полиция и се зачуди много, като чу името на другаря ми.

— Но, мистър Холмс, престъплението е извършено днес в три часа сутринта. Как можахте да научите за него в Лондон и да стигнете на мястото заедно с мен?

— Аз го предвидих. Дойдох с надежда да го предотвратя.

— Значи трябва да имате важни улики, за които ние не знаем нищо, защото говорят, че те са били много добри съпрузи.