Читать «Смъртоносните фигури» онлайн

Артър Конан Дойл

Смъртоносните фигури

Холмс престоя няколко часа мълчаливо, превил дългия си тънък гръб над ретортата, в която вареше нещо особено горещо. Главата му бе приведена и той ми приличаше на някаква странна тънка птица с тъмносиви пера и черно качулче.

— И тъй, Уотсън — издума нечакано той, — вие нямате намерение да вложите капитала си в южноафрикански акции, нали?

Аз потръпнах от учудване. Колкото и да съм свикнал с чудните способности на Холмс, все пак това проникване в най-съкровените ми мисли беше съвсем необяснимо.

— Откъде знаете за това? — попитах аз.

Той се изви на стола си с димящата цигара в ръка и дълбоките му хлътнали очи някак забавно блеснаха.

— Е, Уотсън, признайте, че сте съвсем объркан — каза той.

— Признавам.

— Трябваше да ви поискам разписка за това.

— Защо?

— Защото след пет минути ще кажете, че всичко е било невероятно просто.

— Навярно няма да кажа нищо подобно.

— Виждате ли, мили Уотсън! — Холмс сложи, ретортата на един статив и заговори с тон на професор, който чете лекции пред аудитория: — Всъщност никак не е мъчно да се построи верига от изводи, които произтичат един от друг и са много прости, щом се вземат поотделно. Ако след това се изоставят следващите изводи и се поднесат на слушателите само изходната точка и заключението, може да се произведе поразителен, макар и фалшив ефект. Пък и всъщност не е трудно, след като прегледате вдлъбнатината между показалеца и средния пръст на лявата си ръка, да се уверите, че не мислите да вложите мъничкия си капитал в златоносни жили.

— Тука аз не виждам никаква връзка.

— Много е вероятно, но аз мога начаса да ви покажа една твърде тясна връзка. Ето халките, които не достигат на тази много проста верига: 1. Когато вие вечерта се върнахте от клуба, вдлъбнатината между показалеца и палеца на лявата ви ръка беше изцапана с тебешир. 2. Вие натривате това място на ръката си с тебешир, когато играете билярд, за да улесните щеката. 3. Вие играете билярд само с Текстън. 4. Преди четири седмици ми казахте, че Текстън е сключил договор за някаква собственост в Южна Африка, чийто срок изтича след месец, и че той желае да ви вземе за съдружник. Вашата чекова книжка е заключена в чекмеджето на писалищната ми маса, а вие не сте ми искали ключа от него. 5. Вие нямате намерение да си вложите парите в тази работа.

— Това е до невероятност просто! — извиках аз.

— Съвсем вярно! — съгласи се Холмс малко заядливо. — Всяка задача става детински проста, когато се обясни. А ето ви необяснена задача. Прегледайте това, Уотсън, и кажете как го разбирате вие?

Холмс хвърли на масата къс хартия и пак се залови за своя химически анализ.

Аз погледнах учудено нелепите йероглифи, надраскани върху хартията.

— Но това, Холмс, са детински драскулки! — извиках аз.

— Тъй ли мислите?

— Че какво друго?

— Вижте, тъкмо това страстно желае да узнае мистър Хилтън Къбит от замъка Ридлинг Торп в Норфък. Тази мъничка загадка пристигна с първата поща, а той трябваше да пристигне с първия влак. Ето че звъни, Уотсън. Много е възможно да е той.

По стълбите се чуха тежки стъпки и в стаята влезе висок, червендалест, гладко избръснат господин, чиите светли очи и цветущ вид говореха, че живее далече от мъглите на Бейкър Стрийт. Той сякаш внесе със себе си струя здрав, свеж въздух. След като се ръкувахме, той понечи да седне, но очите му попаднаха върху хартията с куриозните знаци, която аз разглеждах.