Читать «Смъртоносните фигури» онлайн - страница 5

Хилтън разтвори един лист хартия и го постави на масата. Копието с йероглифите изглеждаше така:

— Прекрасно! — извика Холмс. — Прекрасно! Моля ви се, продължавайте.

— Щом снех копието, изтрих рисунката от вратата. Но след два дни се появи нов надпис. Ето копието му:

Холмс потри ръце и се разсмя от възторг.

— Материалът ни се увеличава бързо — каза той.

— След три дни едно късче хартия със също такива драскулки бе поставено под камъка на слънчевия часовник.

Както виждате, тези фигурки са също като последните. След това реших да пазя, за тази цел си взех револвера и седнах край прозореца в кабинета, отдето се виждат моравата и градината. Към два часа сутринта, когато беше още тъмно и само месечината осветяваше градината, аз чух зад себе си крачки и видях жена си по нощница. Тя ме молеше да си легна, казах й откровено, че желая да видя кой ни плаши с такива глупави шеги. Тя възрази, че това е някаква безсмислена шега и че аз няма защо да й обръщам внимание.

— Щом това толкова ви тревожи, Хилтън, да тръгнем да пътуваме заедно; по този начин ще избегнем всичко това.

— Как! Да допуснем една глупава шега да ни прокуди от нашата къща? — викнах аз. — Та цялото графство ще ни се смее!

— Добре, да отидем да спим — каза тя. — Утре сутринта ще поговорим за това.

Щом издума това, аз видях на лунната светлина, че бледото й лице е побледняло още повече и ръката й стискаше рамото ми: нещо мърдаше в сянката на плевнята. Съзрях една неясна прегърбена фигура, която се промъкваше откъм ъгъла, после коленичи пред вратата. Аз грабнах револвера и исках да отида в градината, но жена ми ме прегърна с двете си ръце и ме задържа.

Най-после се освободих, но докато отворя вратата и дотичам до плевнята, човекът се скри. Обаче остави следа: същите танцуващи фигурки върху вратата, каквито вече два пъти се бяха появявали, онези, които аз донесох на тази хартия.

Нямаше и следа от този негодник, макар че обходих цялата градина. Чудното е, че той през цялото време е бил там, защото когато на сутринта пак прегледах вратата, на нея под реда, който вече бях видял, имаше други нарисувани фигурки.

— Имате ли тази рисунка?

— Имам я; тя е много къса, но аз снех копие и от нея. Ето го! — Къбит пак изважда късче хартия. Този нов танц имаше следния вид:

— Кажете ни — рече Холмс и аз видях по очите му, че е възбуден, — беше ли тази рисунка продължение на първата или бе направена съвсем отделно?

— Тя беше нарисувана на другата половина от вратата.

— Прекрасно! За нашата цел това е по-важно от всичко друго. То ми дава надежда. А сега, мистър Хилтън Къбит, продължете, моля ви се, вашите крайно интересни показания.

— Няма какво повече да кажа, мистър Холмс, освен това, че в онази нощ бях сърдит на жена си, задето ме задържа, когато можех да хвана мерзавеца. Тя ми обясни, че се страхувала за мене. В един момент ми се мярна подозрението дали не се страхува за него, защото не се съмнявам, че тя знае кой е този човек и какво означават неговите странни сигнали. Но, мистър Холмс, в гласа и в очите на жена ми има нещо такова, което не допуска никакво съмнение, и аз съм уверен, че тя наистина мислеше за моята безопасност. Ето ви всичко. А сега дайте ми съвет какво да правя. Аз мисля да поставя в храсталаците пет-шест мои работници и когато онзи негодник се вести пак, да го набият, та да се изпари желанието му да ни безпокои.