Читать «Смъртоносните фигури» онлайн - страница 8

— Имам само свидетелските показания на танцуващите фигурки — отговори Холмс. — После ще ви обясня каква е работата. А сега, щом не можем да попречим на престъплението, ще ми се да използувам онова, което зная, за да помогна на правосъдието. Желаете ли помощта ми при разследването или предпочитате да действувам независимо от вас?

— Мога само да се гордея, че работим заедно, мистър Холмс — възрази сериозно инспекторът.

— В такъв случай бих желал да не губим време, да чуем свидетелските показания и да огледаме местността.

Инспектор Мартин имаше достатъчно здрав разум, за да предостави възможност на моя приятел да действува посвоему и само грижливо да записва резултатите.

Местният лекар, побелял старец, слезе от стаята на мисис Хилтън Къбит и съобщи, че раната, която тя е получила, е сериозна, но не е непременно смъртоносна. Куршумът бил закачил предната част на мозъка и навярно щяло да мине известно време, преди ранената да се свести.

По въпроса била ли е застреляна от някого или сама се е застреляла, той не рискува да изкаже определено мнение. Несъмнено изстрелът бе дошъл отблизо. В стаята бе намерен само един револвер, в който липсваха два куршума. Мистър Хилтън Къбит бе ударен в сърцето. Но възможно бе той да е стрелял в нея, а после да се е самоубил или пък тя да е престъпницата, защото револверът бе намерен захвърлен на еднакво разстояние от двамата.

— Вдигнаха ли го? — попита Холмс.

— Не сме докоснали нищо освен дамата. Не можахме да я оставим ранена да лежи на пода.

— Откога сте тук, докторе?

— От четири часа.

— Има ли и други?

— Полицаят е тук.

— И вие не сте съобщавали на никого нищо.

— Нищо.

— Постъпили сте много добре. Кой изпрати за вас?

— Слугинята Соундърс.

— Тя ли вдигна тревогата?

— Тя и готвачката Кинг.

— Къде са те сега?

— Навярно в кухнята.

— Тъй. Аз мисля, че най-добре е да ги чуем.

Старият вестибюл с дъбови цокли и високи прозорци се превърна в съдебна зала. Холмс седна в едно голямо старомодно кресло и неумолимите му очи блестяха върху замисленото лице. Аз четях в тях решението да посвети целия си живот на тази работа, клиентът му, когото не бе могъл да спаси, да бъде отмъстен.

Инспекторът Мартин, старият побелял селски лекар, аз и тъпоумният селски полицай — ето целия състав на тази странна компания.

Двете жени дадоха твърде ясно показанията си. Те били разбудени от гърмеж, след минута последвал друг. Те спели в съседни стаи и мисис Кинг притичала в стаята на Соундърс. Заедно се втурнали надолу. Вратата на кабинета била отворена и на масата горяла свещ. Господарят лежал по очи сред стаята. Той бил мъртъв. Край прозореца се гърчела жена му, залепила глава о стената. Тя била тежко ранена и половината й лице било потънало в кръв. Дишала тежко, но не можела дума да продума. Коридорът и стаята били пълни с дим и мирис на барут. Прозорецът несъмнено бил затворен отвътре. Двете жени били уверени в това. Те начаса били изпратили за доктор и полицай. После, с помощта на лакея и коняря, отнесли ранената си господарка в спалнята й. Ясно било, че тя и мъжът й са лежали в постелята си тази нощ. Тя била облечена с горни дрехи, а той носел халат върху пижамата си. В кабинета нямало нищо. Доколкото знаят слугите, между мъжа и жената никога не е имало скарване. Смятали ги за много сговорчиви съпрузи.