Читать «Смъртоносните фигури» онлайн - страница 15

Слейни хвърли записката на масата.

— Аз я написах, за да дойдете тук.

— Вие ли сте я написали? Няма човек на света, освен членовете на Съюза, който да знае тайната на танцуващите фигурки. Как можахте вие да я напишете?

— Онова, което може да измисли един човек, може да отгатне друг човек — отговори Холмс. — Ето че иде файтонът, който ще ви откара в Норидж, мистър Слейни. А дотогава вие имате още време да поправите поне малко злото, което сторихте. Известно ли ви е, че мисис Хилтън Къбит е била силно заподозряна в убийството на мъжа си и че само моето присъствие тук и това, че познавах вече тази работа, я спасиха от обвинения? Дългът ви към нея е да стане ясно на целия свят, че тя по никой начин — ни пряко, ни косвено — не е отговорна за трагичния край на мъжа си.

— Аз и не желая по-добро от това — каза американецът. — Пък и струва ми се, че и за мене ще бъде по-изгодно да разправя абсолютната истина.

— Мой дълг е да ви предупредя, че тази истина ще послужи срещу вас — извика инспекторът, проявявайки великолепна честност в духа на британския закон.

Слейни вдигна рамене и продума:

— Ще рискувам! Преди всичко, господа, бих искал да ви внуша, че познавам тази жена още от детинството й. Ние бяхме седмина в Чикагската шайка и бащата на Елзи беше главатар на съюза. Умен човек беше старият Патрик. Той изнамери шифъра, който за всеки непосветен прилича на детски драскулки.

И тъй, Елза го беше понаучила що-годе от нас, но не можа да издържи на нашата работа и понеже си имаше свои честно спечелени пари, напусна ни и замина за Лондон. Тя беше сгодена за мене и навярно щяхме да се оженим, ако бях си избрал друг занаят. Научих къде се намира чак след сватбата й с този англичанин. Писах й писмо, но не получих отговор. Тогава дойдох тук и тъй като писмата не сториха нищо, пишех й своите послания на такива места, където можеше да ги прочете. Мина се цял месец. Аз живеех в имението, от което можех да излизам денем и нощем, незабелязан от никого. Опитах всичко. Знаех, че тя чете моите послания, защото веднъж ми написа отговор под едно от тях. Най-после изгубих търпение и започнах да я заплашвам. Тогава тя ми изпрати писмо, в което ме молеше да си замина и казваше, че ако стане някакъв скандал с мъжа й, ще й разбия сърцето. Тя пишеше, че в три часа сутринта, когато мъжът й спи, ще слезе долу и ще поговори с мене през долния прозорец, ако аз се съглася после да замина и да я оставя на мира. Тя дойде и донесе пари, като се опитваше да ме подкупи. Аз обезумях от това, хванах я за ръката и исках да я измъкна през прозореца. В този момент в стаята се втурна мъжът й с револвер в ръка. Елзи падна на пода и ние се озовахме лице срещу лице с англичанина. И аз бях въоръжен и вдигнах оръжието си с цел да го сплаша, за да мога да избягам. Той стреля срещу мен и не ме улучи: в същия миг стрелях и аз и тон падна. Избягах през градината и чух как прозорецът се затвори след мене.

Това е истината, като пред Бога казана, господа. И аз не чух нищо повече за нея, докато не пристигна едно момче на кон със записка, която ме накара да дойда тук и да попадна в ръцете ви.