Читать «Смъртоносните фигури» онлайн - страница 14

— Струва ми се, господа — издума спокойно Холмс, — че ще бъде най-добре за нас да заемем позициите си зад вратата. Щом имаме работа с такъв юнак, трябва да вземем всички мерки. Вам, инспекторе, ще послужат вашите белезници. Разговорът оставете на мене.

Ние мълчаливо чакахме минутата — една от онези минути, които никога не се забравят. После вратата се отвори и онзи човек влезе в стаята. В същия момент Холмс опря револвера си в сляпото му око, а Мартин му надяна белезниците на ръцете. Всичко стана толкова бързо и ловко, че престъпникът се видя безпомощен, преди да се досети, че са го нападнали. Той ни изгледа поред с черните си очи, а после горчиво се разсмя.

— Е, господа, този път сам попаднах в клопката. Намерих си майстора. Но аз дойдох тук по покана от мисис Хилтън Къбит. Не казвайте, че е забъркана в тази работа! Не казвайте, че е помогнала да ми нагласите капана!

— Мисис Хилтън Къбит е тежко ранена и е пред прага на смъртта.

Слейни нададе хрипкав отчаян вик, който се разнесе из цялата къща.

— Вие сте полудели! — извика свирепо той. — Той е ранен, а не тя. Кой би се осмелил да вдигне ръка на мъничката Елзи? Аз можех — прости ми, Боже! — да я заплашвам, но не бих посегнал върху един косъм от прекрасната й главица. Вземете си думите назад! Кажете, че тя е невредима!

— Намерих я опасно ранена до мъртвия й мъж.

Слейни седна с тежка въздишка на пейката и опря лице върху окованите си ръце. Пет минути стоя тъй мълчаливо. После вдигна глава и заговори със студеното спокойствие на отчаянието:

— Няма какво да крия от вас, господа. Аз стрелях в мъжа, но и той стреля в мене и затова случилото се не може да се нарече убийство. Ако мислите, че съм могъл да вдигна ръка срещу тази жена, това значи, че не познавате нито нея, нито мене. Казвам ви, че няма на света мъж, който да е любил тъй, както аз обичам тази жена. Аз имах право върху нея. Тя ми беше дадена преди много години. Кой е онзи англичанин, който се осмели да застане между нас? Повтарям, че на мене принадлежи правото върху нея и аз исках само своята собственост.

— Тя се е избавила от вашето влияние, след като се е научила какъв човек сте — възрази сурово Холмс. — Тя е избягала от Америка, за да се отърве от вас и се е омъжила за уважаван от всички англичанин. Вие я преследвахте и превърнахте живота й в мъка с цел да я заставите да напусне мъжа, когото обича и уважава, и да избяга с вас, от когото тя се страхува и когото ненавижда. Вие накарахте жената да се самоубие. Ето ролята ви в това дело, мистър Ейб Слейни, и вие ще отговаряте за нея пред закона.

— Щом Елзи умре, все едно ми е какво ще стане с мене — отговори американецът. Той разтвори едната си ръка и погледна смачканата записка, която държеше. — Слушайте, господине — извика той с внезапно подозрение в очите, — не се ли опитвате да ме заплашите? Ако тя е опасно ранена, както казвате, кой е написал тази записка?