Читать «Смъртоносните фигури» онлайн - страница 13

AM HERE A ESLANE.

Или като се запълнят очевидно недостигащите букви в името, получава се:

AM HERE ABE SLANEY.

(Аз съм тук Ейб Слейни).

След това ми станаха известни толкова много букви, че можех вече с голяма увереност да се заема с второто послание, което доби такъв вид:

A. ELRJ ES.

Тук можеше да има смисъл само ако на въпросните места се поставят т и д (at Elriges — в Елридж) и да се предположи, че това е име на къща или на гостилница, където се е спрял пишещият.

Инспектор Мартин и аз изслушахме с напрегнато внимание и интерес печалния и ясен отчет за резултатите, които бе достигнал приятелят ми и благодарение на които бяха преодолени всички трудности.

— Какво направихте после? — попита инспекторът.

— Имах всички основания да предполагам, че този Ейб Слейни е американец, защото Ейб е американско глезено име, защото писмото от Америка сложи началото на всички тревоги. Имах още всички основания да подозирам, че в тази работа е замесена някоя престъпна тайна. Намеците на жената за нейното минало и нежеланието й да се довери на мъжа си показаха това. Ето защо телеграфирах на приятеля си Уилсън Хърбот в нюйоркското полицейско управление, който много пъти е използувал познанството ми с лондонските престъпления. Аз го питах познато ли му е името Ейб Слейни. Ето отговора му: „Най-опасният злодей в Чикаго.“

Същата вечер, когато получих този отговор, Хилтън Къбит ми изпрати последното послание от Слейни. Като поставих под известните ми знаци букви, получих:

ELSIE. RE. ARE. TO MEET THV. GV

Добавката на P и Д допълваше посланието, което ми доказа, че негодникът е преминал към заплахи (Елзи, приготви се да посрещнеш своя Бог), а познанството ми с чикагските разбойници ме накара да се страхувам, че той много бързо ще превърне думите си в действие. Начаса пристигнах с приятеля си доктор Уотсън в Норфък, но за нещастие закъснях: случи се най-лошото.

— Голямо щастие е човек да бъде ваш другар при някое разследване — издума от душа инспекторът. — Но извинете ме, ако съм откровен с вас. Вие сте отговорен сам пред себе си, пък аз трябва да отговарям пред началството си. Ако този Ейб Слейни, живущ в Елриджското имение, е наистина убиец и ако е избягал, докато аз съм тук, очакват ме сериозни неприятности.

— Няма защо да се безпокоите. Той няма да направи опит да бяга.

— Откъде знаете?

— Бягството би значило признание.

— Тогава да отидем да го арестуваме.

— Аз всяка минута го очаквам тук.

— Отде-накъде ще дойде тук?

— Защото му писах да дойде.

— Но това е невероятно, мистър Холмс! Защо ще се яви той на поканата ви? Тя по-скоро може да възбуди подозрението му и да го накара да бяга.

— Струва ми се, че сполучих да дам на писмото нужната редакция — отговори Шерлок Холмс. — Ето, ако не греша, същият господин върви по пътя.

Наистина един човек вървеше по пътечката, която води към къщи. Той беше висок, красив мургав брюнет, облечен с костюм от сива фланела, с широкопола сламена шапка, с четинеста черна брада и голям, характерен орлов нос. Вървейки, той помахваше едно тръстиково бастунче. Крачеше безгрижно по пътечката, сякаш това място беше негово, и ние чухме неговото силно, уверено позвъняване.