Читать «Среща с Медуза» онлайн - страница 7

— Освен това Юпитер е голям позор за научния свят — продължи Фокън. — Изминаха стотина години от откриването на радиобурите там, а още не знаем какво ги поражда. И Голямото червено петно си остава загадка както преди. Затова ще получа средства и от бюрото на астронавтите. Знаеш ли колко сонди са пуснали те в атмосферата на Юпитер?

— Струва ми се, двеста.

— Триста двадесет и шест за последните петдесет години. И с една четвърт от тях — пълен провал. Разбира се, дяволски много неща научиха, но всичко това е направо едно нищо! Имаш ли представа колко е голяма планетата?

— Над десет пъти по-голяма от Земята.

— Да, да, а разбираш ли какво в същност означава това?

Фокън посочи огромния глобус в ъгъла на кабинета.

— Погледни Индия, виж колко малка изглежда. Ако разгърнеш Земята и я нанесеш по повърхността на Юпитер, тя ще изглежда толкова голяма, колкото и Индия тук.

Дълго мълчаха. Уебстър размишляваше над уравнението: Юпитер към Земята, тъй както Земята към Индия. Разбира се, Фокън съзнателно беше избрал възможно най-добрия пример…

Нима вече минаха десет години оттогава? Да, толкова. Катастрофата бе останала седем години в миналото (тази дата се бе врязала дълбоко в съзнанието му), а предварителните изпитания бяха извършени три години преди първия и последния полет на „Куин Елизабет“.

Значи преди десет години капитан Фокън (не, лейтенант Фокън) го бе поканил на пробния полет — тридневен курс над северните равнини на Индия с изглед към Хималаите. „Напълно безопасно е“ — беше му обещал той. „Ще се откъснеш за малко от службата и ще разбереш за какво е цялата тая работа.“

И Уебстър не остана разочарован. След първото му пътуване до Луната това беше най-силното преживяване в живота му. И както го бе уверявал Фокън, премина в пълна безопасност, без никакви изненади.

От Шринагар излетяха точно преди зазоряване. Огромният сребрист балон вече докосваше първите лъчи на Слънцето. Издигнаха се в пълна тишина. Нямаше го тътнежа на пропановите горелки, които даваха подемната сила на балоните с нагорещен въздух от по-стари времена. Цялата нужна топлина сега идваше от малкия импулсивен реактор, който тежеше само стотина килограма и висеше от един отвор на обшивката. Докато набираха височина, лазерният лъч възпламеняваше десет пъти в секунда малки порции тежък водород. А щом достигнаха необходимата височина, той вече ги възпламеняваше само по няколко пъти в минута, възстановявайки разхода на топлина в големите газови камери. Дори на около километър разстояние от Земята чуваха лай на кучета, крясъци на хора, звън на камбани. Край тях бавно се стелеше огромният, огрян от слънцето пейзаж. Два часа по-късно заковаха на пет километра височина и сложиха кислородни маски. Сега можеха да си отдъхнат и да се полюбуват на гледката. Бордовата апаратура вършеше цялата работа — събирането на информация, нужна на проектантите на още безименните небесни линейни кораби.

Беше чудесен ден. До началото на югозападния мусон имаше около месец и на небето не се виждаше ни един облак. Времето сякаш беше спряло. Само досадните радиосъобщения на всеки час прекъсваха тяхното опиянение. Навсякъде до самия хоризонт, а и далече зад него се простираше този безкраен, лъхащ на история древен пейзаж, смесица от села, поля, храмове, езера, напоителни канали…