Читать «Слънчев вятър» онлайн - страница 6

Отново настрои алармената инсталация и се подготви за следващото естествено или изкуствено предизвикано произшествие. Може би „Госамер“ или някой друг съзтезател щеше да се опита отново да му изиграе същия номер. Междувременно, нямаше да е зле да хапне, макар и да не бе твърде гладен. В космоса човек изразходва малко енергия и лесно може да забрави, че трябва да се храни. Това бе толкова лесно, колкото и опасно — при извънредни обстоятелства човек можеше да се окаже без необходимите му физически сили.

Отвори първия пакет и го огледа без особено въодушевление. Самият надпис върху етикета — „Космически вкусотии“ — бе достатъчен, за да убие апетита му. Усъмни се и в обещанието, отпечатано под него: „Без трохи — гарантирано“. Знайно е, че за космическите кораби трохите представляват по-голяма опасност от метеоритите. Могат да проникнат в най-неочаквани места, да предизвикат къси съединения, да запушат жизнено важни въздухопроводи и да повредят инструменти, които уж са херметически затворени.

При все това, погълна лебервурста с удоволствие. Също и шоколада, и пюрето от ананас. Пластмасовата круша с кафе тъкмо се затопляше, когато външният свят наруши неговата самота. Мертън бе потърсен от радиооператора на яхтата на комодора.

— Доктор Мертън ли е? Ако нямате нищо против, Джереми Блер би искал да размени няколко думи с Вас. — Блер бе сериозен журналист и Мертън неведнъж бе взимал участие в неговите програми. Разбира се, можеше да отклони молбата за интервю, обаче Блер му бе симпатичен, пък и нямаше как да каже, че в момента е много зает.

— Да, да, свържете ме — отговори той.

— Привет, доктор Мертън — чу се гласът на журналиста. — Радвам се, че можете да ми отделите няколко минути. А, и да не забравя: поздравявам Ви. Изглежда, че засега сте на първо място в класацията.

— Играта едва е започнала, за да мога да бъда уверен в крайния успех — предпазливо отвърна Мертън.

— Кажете ми, докторе, защо решихте да пътувате сам на „Даяна“? Дали защото все още никой не е правил това?

— Ами, това май е достатъчно основание? Разбира се, основната причина е друга. — Мертън внимателно обмисли думите си. — Известно Ви е в каква степен скоростта на една слънчева яхта зависи от масата й. Един втори член на екипажа, с цялото му оборудване, би добавил към тежестта й поне още петстотин фунта. Именно те биха могли да се окажат решаващи за победата или поражението.

— Напълно ли сте уверен, че ще бъдете в състояние сам да се справите с „Даяна“?

— Уверен съм в необходимата степен, като имам пред вид автоматичните контролни устройства, които използувам. Работата ми се изразява най-вече в следенето им и взимането на решения.

— И все пак, платното има площ от две квадратни мили! Не изглежда възможно сам човек да се справи с него.

— Защо пък да не е възможно? — засмя се Мертън. — Тези две квадратни мили осигуряват максимален натиск от десет фунта. Та аз и с кутрето си мога да упражня по-голяма сила.