Читать «Слънчев вятър» онлайн - страница 5

Блестящият сребрист ръб на платното бе покрит от голяма остроъгълна сянка. Над „Даяна“ се спускаше мрак, сякаш между нея и Слънцето се бе появил облак. А в тъмнината, лишена от лъчите, които й даваха сила, тя щеше да изгуби всякаква инерция и да се отпусне безпомощно в пространството.

Разбира се, на двадесет хиляди мили над Земята не можеше да има облаци. Ако се бе появила сянка, нямаше как да не е изкуствена.

Мертън се намръщи, докато пренастройваше перископа в посока към Слънцето и включваше филтрите, които щяха да му позволят да го погледне без да бъде ослепен.

— Маньовър „4-А“ — промърмори. — Дай да видим кой ще се справи по-добре с тази игра.

Слънцето бе сякаш покрито от гигантска планета. Огромен черен диск бе отхапал част от неговата повърхност. Изостаналият с двадесет мили „Госамер“ се мъчеше да устрои изкуствено затъмнение на „Даяна“.

Тази маневра бе в пълно съответствие с правилника. Още по времето на съзтезанията в океана яхтите нерядко се опитваха да си открадват вятъра. Извадиш ли късмет, можеш да оставиш съперника си в безветрие с безпомощно увиснали платна и бързо да го изпревариш, докато той успее да се справи с положението.

Мертън съвсем нямаше намерение да се предава така лесно. Разполагаше с много време за обмисляне на реакцията си. Когато си на борда на слънчева яхта, нещата стават бавно. Щяха да изминат поне двадесет минути, докато „Госамер“ покрие напълно Слънцето и потопи „Даяна“ в пълен мрак.

Малкият компютър на яхтата — с размерите на кибритена кутийка, но с капацитета на хиляди математици — отдели на проблема цяла секунда и предложи отговор. Трябваше да се разтворят трети и четвърти контролни панели, докато платното придобие допълнителен наклон от двадесет градуса, който щеше да го извади от опасната сянка на „Госамер“ и да го подложи отново на слънчевите лъчи. Жалко, тъй като щеше да се наложи да се изключи автопилота, старателно програмиран да осигури максимална скорост, но нали затова Мертън бе тук. Слънчевата навигация беше спорт, а не състезание между компютри.

Той изключи първата и шестата контролни линии, които след като престанаха да бъдат подложени на опън, незабавно се отпуснаха и заприличаха на дремещи змии. На две мили разстояние от тях, контролните панели започнаха лениво да се отварят и да пропускат слънчевата светлина през платното. При все това, дълго време сякаш нищо не се случи. Трудно бе да се привикне към този свят на забавени движения, където трябваше да изминат минути, преди последствията от каквито и да е човешки действия да станат видими за окото. Едва след малко Мертън забеляза, че платното наистина е започнало да се накланя към Слънцето и че сянката на „Госамер“ непредотвратимо се плъзга встрани, като мрачният й конус се изгуби в пространството.

Дълго преди сянката да изчезне и слънчевият диск отново да се появи, Мертън измени наклона и върна „Даяна“ на първоначалния й курс. Маневрата щеше да я отведе далеч от опасността. Мертън трябваше да внимава да не се увлече и да не обезсмисли изчисленията си. А това бе правило, което се усвояваше трудно — още не си извършил нещо докрай, а вече мислиш как да го прекратиш.