Читать «Слънчев вятър» онлайн - страница 8

Артър Кларк

Включи един външен фар и заоглежда вече неосветеното платно с помощта на лъча му. Хилядите акри тъкан бяха започнали да се сбръчкват и отпускат. Въжетата също се бяха разхлабили и трябваше да бъдат изтеглени, за да не се оплетат. Всичко това обаче бе очаквано. Всичко се развиваше както трябва.

Изостаналите с петдесет мили „Арахна“ и „Санта Мария“ нямаха такъв късмет. Аварийният радиоканал се включи и Мертън разбра какви са неприятностите им.

— Номер две и номер шест, обаждаме се от контролния пункт. Има опасност да се сблъскате. Сегашните ви орбити ще се пресекат след шестдесет и пет минути. Необходима ли ви е помощ?

Изтече доста време, преди двамата капитани да осмислят неприятната новина. Мертън не разбра кой е виновникът. Може би едната яхта се беше опитала да засенчи другата и не бе успяла да завърши маневрата преди и двете да потънат в мрака. Не бе възможно да се направи каквото и да е. Двете яхти бавно, но неудържимо се сближаваха без да могат да променят курса си дори и с частица от градуса.

И все пак, разполагаха с шестдесет и пет минути. Преди това щяха да излезат на светло, така че имаха някакъв, макар и минимален, шанс да предотвратят сблъсъка, стига платната им да успееха да поемат достатъчно енергия. Навярно в момента на борда на „Арахна“ и „Санта Мария“ се правеха трескави изчисления.

Първа се обади „Арахна“. Отговорът й бе точно такъв, какъвто Мертън очакваше.

— Номер шест се обръща към контролния пункт. Благодарим ви, но не се нуждаем от помощ. Ще се оправим сами.

Любопитно е дали наистина ще се оправите, помисли си Мертън. Все пак щеше да бъде интересно да ги наблюдава. Първата истинска драма в съзтезанието наближаваше. Щеше да се разиграе точно над линията, деляща деня от нощта на спящата Земя.

През следващия час Мертън бе твърде зает със собственото си платно, за да мисли за „Арахна“ и „Санта Мария“. Да се огледат в мрака петдесет милиона квадратни стъпки бледа пластмаса никак не бе лесно, тъй като можеше да разчита единствено на тесния лъч на прожектора и на сиянието на все още отдалечената Луна. Отсега нататък, по време на половината от пътуването си по околоземна орбита, щеше да му се наложи да държи цялата тази огромна площ колкото е възможно по-косо към слънчевите лъчи. През следващите дванадесет или четиринадесет часа, платното щеше да представлява безполезен баласт, тъй като той щеше да се е насочил към Слънцето, чиито лъчи можеха само да го изтикат на по-ниска орбита. Жалко, че не можеше напълно да свие платното, преди да го използува отново. Все още обаче никой не бе открил начин да направи това.

Някъде далеч под него, по ръба на Земята, се появиха първите признаци на зазоряването. След десет минути Слънцето щеше да изгрее. Яхтите щяха отново да оживеят, след като слънчевото излъчване докоснеше платната им. Това щеше да е най-трудния момент за „Арахна“ и „Санта Мария“, пък и за всички останали съзтезатели.

Мертън започна да пренастройва перископа, докато откри двете тъмни сенки, плаващи на фона на звездите. Бяха много близо една до друга, на не повече от три мили. Може би все пак щяха да успеят…