Читать «Човекът от Пацифида» онлайн - страница 5
Аркадий Стругацки
— Не се пъхайте — любезно каза Исида, — ако не искате да получите по мутрата.
— Той… просто… не ви… разбира!
—
Всички замряха. Баронът взе пистолета с лявата ръка.
— Заговори!
Железния човек с безжизнен глас издаваше глухи гърлени звуци. Продължаваше да бъде неподвижен, но очите му се напълниха с жълта светлина и отново угаснаха. На лицето на младия човек се появи изумление.
— Слушайте — прошепна той, — ами че това е…
Баронът подозрително го погледна.
— За какво става дума?
— Той каза, че е много недоволен. Говори на тангутски!
— Откъде знаете?
— Откъде знам!?! Аз съм аспирант във Филологическия факултет към университета в Киото и тангутският език е моя специалност. Аз съм Ейкити Каваи!
На никого от присъствуващите това име не направи особено впечатление, но барон Като помоли:
— Тогава разберете, моля ви, кой е той!
— Сега — с готовност каза Ейкити Каваи. Той се замисли и разчленено произнесе: — Цха гхо та на!
— Кха го га тангна — отговори Железния човек.
Каваи си свали очилата, учудено погледна люспестото тяло и се обърна към барона:
— Казва, че е дошъл от Долното човечество. Страхувам се да не греша, но ми се струва, че той има пред вид океанското дъно.
— Значи, дошъл от океанското дъно — каза Като. — Да не лъже?
— Почакайте, може би не съм го разбрал добре. Ще попитам пак.
Каваи размени с Железния човек няколко фрази. Исида с интерес следеше как светват и угасват жълти пламъчета в изпъкналите очи на чудовището.
— Няма какво да се прави — каза най-сетне Каваи и разпери ръце. — От океанското дъно, от дъното на Голямото източно море… Така тангутите са наричали Тихия океан. Няма грешка.
Баронът пъхна пистолета под мишница и захапа нокътя си.
— Започва прилив — напомни Исида.
— Да, да… Слушайте, Каваи, помолете го да стане и да ни последва. На брега ще можем да поговорим в по-спокойна обстановка.
— Той казва — преведе след минута Каваи, — че му е много трудно да ходи. Тук той тежи много повече, отколкото на тангна… в родината си.
— Ние ще му помогнем — обеща баронът. — Това да е грижата.
Той се обърна към кинооператорите:
— Вие сте яки момчета, я се заемете с тази работа.
Операторите бързо, макар и не много охотно се приближиха до Железния човек. Един загорял младеж внимателно докосна рамото му.
— А-аз!
Исида подскочи. Младежът изрева, падна по гръб и изчезна под водата. След секунда изскочи, като плюеше и ругаеше:
— Дявол! Ох, дявол го взел! Удря с ток като динамомашина!
Кинооператорите веднага се върнаха на предишните си позиции.
— Как е на пипане? — наивно запита нисък космат курортист.
— Опитайте сам — посъветва го пострадалият, като бършеше с трепереща ръка лицето си.
— Кажете му да си изключи електричеството — предложи Исида.
Каваи махна с ръка:
— Не знам как е това на тангутски. Тангутите не са имали представа за такива неща.
— Но нали трябва да се направи нещо?
Водата прииждаше, стигаше вече до кръста. Раменете на Железния човек се скриха под водата и над повърхността стърчеше само черната люспеста глава, подобна на обърнато котле. Всички погледнаха към барон Като. Баронът мислеше.
