Читать «Човекът от Пацифида» онлайн - страница 7

— Господин преводач?

— Ох! Ще ми скъсате банския!

— Какво искат в замяна?

— Изясни се, че на Долното човечество са му нужни… кхе… тежки метали, по-тежки от златото. Не, олово не им трябва… Защо? Защото такова… кхе… Да, той казва, защото това е окончателно вещество, а на тях са им нужни променливи тежки метали. Какво има пред вид ли? Не знам, господа. Може би радиоактивни. Освен това Долното човечество е готово да сподели с Горното човечество своите технически постижения. Що се отнася до диамантите и бисерите — тези скъпоценности… кхе… в изобилие се въдят там, на морското дъно… Да, на тях отдавна вече им е известна ценността на диамантите и бисерите.

— Господин преводач! О, господи!

Някой невнимателно докосва бедрото на Железния човек, извика и отскочи назад. Тълпата се отдръпна.

— Може ли така? Господинът от океана е смъртно уморен и иска да почине! Чувствува се зле!

— Още един въпрос! — умоляваше кореспондентът.

Тогава Железния човек леко се наведе и протегна до самото лице на кореспондента люспестите си влажни длани. Между тях с трясък прескочи виолетова искра. Секунда кореспондентът със страшно извъртени очи гледаше към дебелите трипръсти ръце, после отскочи назад и с оскърбен вид се отдалечи.

— Тръгваме ли? — попита Исида, като бършеше потта от челото си.

Като кимна.

— Един момент — чу се до тях глас.

Те се обърнаха. Беше Джери. Зад лакътя му надничаше капитанът трети ранг.

— Кажете, това наистина ли е човек от океанското дъно?

— Предполагам, да. Във всеки случай много прилича на такъв.

— За какво ви е нужен?

— Странен въпрос.

— И все пак?

Барон Като закопча колана си, взе от шофьора колта си и го пъхна в кобура.

— Нали чухте — процеди той през зъби. — Долното човечество е готово да сподели с нас техническите си постижения. Струва ми се, че те разбират от подводници.

— С кого „с нас“?

— С нас, японците.

— Нямате право — неуверено каза Джери.

— А вие?

Тук капитанът трети ранг изригна дълга реч на английски и я завърши с японското „моля“. Джери мрачно гледаше под краката си и ровеше пясъка с върха на обувката.

— Добре — изведнъж каза баронът. — Исида, изгони тези глупаци. И операторите също. Остави само Каваи.

Исида отиде.

Когато след четвърт час се върна, потен и войнствен след разговора с тълпата, Джери, капитанът трети ранг и сержантите измъкваха Железния човек от джипа. Каваи объркано тичаше около тях, самият Железен човек се съпротивляваше и слабо крещеше гърлени думи.

— Къде го помъкнаха? — учудено попита Исида.

— Нямаме място в колата. Нека го откарат на своя „Додж“ в управлението на базата. Съюзници сме в края на краищата.

Барон Като бързо погледна лилавата хартийка, която държеше в ръка, пъхна я в джоба си и изплю фаса на цигарата.

IV

Някъде в два часа през нощта на трети срещу четвърти април адютантът и личният преводач на командуващия базата „Шарк“ седеше в стаята си и съчиняваше отчет. Литературният труд не влизаше в любимите занимания на лейтенант Смитсън. Той пишеше, задраскваше, тихо псуваше и често се вдъхновяваше от плоската правоъгълна бутилка „Уайт Хорс“. Той се заплиташе в безкрайните „който“, „които“, „последният“ и т.н., хапеше края на автоматичната писалка и дълго гледаше черната нощ зад прозореца.