Читать «Човекът от Пацифида» онлайн - страница 6

— Може да отидем за въже — нетърпеливо предложи Исида.

Но Железния човек се оправи без чужда помощ. Когато първата вълна лизна стъклените му очи, той се наведе и започна да се изправя. Виждаше се, че това му струва големи усилия. Ето че над водата отново се появиха раменете му, после полегатият, заострен надолу гръден кош и най-сетне раздутият му корем и тежките като пънове крака. Железния човек беше много по-висок от нормалния човешки ръст. Той постоя, леко олюлявайки се, направи две несигурни крачки, олюля се по-силно, тромаво размаха трипръстите си ръце, но се удържа и не падна.

— Хайде напред, напред — ласкаво каза барон Като.

Каваи с пресеклив фалцет извика къса фраза и Железния човек бавно тръгна към брега покрай поразените хора.

III

Цялото население на Гонюдо посрещна госта от океанските дълбини. Стотици съблечени, полуоблечени и почти облечени курортисти се тълпяха на брега. Хората и един от операторите насочваха обективи. Отнякъде се появиха полицаи в светли мундири.

— Пот-хо! — закрещя някой. — Железния човек стъпи на брега на Япония.

Няколко минути продължи неловкото мълчание. Никой нямаше представа какво може да се очаква от такъв гост, как трябва да се отнесат към него и какво въобще трябва да се прави в такива случаи. Бръмчаха кинокамери. Барон Като изпод вежди гледаше към американците, застанали в първите редове.

Най сетне Каваи се изкашля и излезе напред.

— Приятели — каза той. — Този… кхе… господин пристигна, както вече знаете, от дъното на океана. Така. Аз мисля… кхе, кхе… ние се радваме да го поздравим на земята. Нали?

В тълпата нестройно извикаха: „Банзай!“ Железния човек мълчеше, втренчил стъклените си очи, и лекичко се олюляваше.

— С какво е облечен? — не издържа един от полицаите.

— Един момент!

През тълпата се промуши масивен човек на средна възраст с тлъсто, подпухнало лице.

— Извинете ме за безцеремонността — каза той, — аз съм кореспондент на „Токио-симбун“. Казаха ми, че този господин е от океана, говори тангутски и вече се е намерил преводач…

— Ейкити Каваи на вашите услуги.

— Та аз бих искал да задам на господина няколко въпроса. Не възразявате ли?

Като каза:

— Не, не възразяваме.

— Благодаря.

Кореспондентът хвърли изумен поглед към барона, който стоеше встрани с пистолета под мишницата.

— Благодаря ви, господин Каваи, попитайте господина от океана каква е целта на неговото идване на сушата.

Каваи се обърна към Железния човек, но той глухо промърмори нещо.

— Той е уморен — преведе Каваи — и ако не греша, ранен е.

— Колко жалко! Но все пак попитайте го, моля ви.

Каваи размени с Железния човек няколко реплики.

— Той е дошъл тук за търговия. Казва, че неговата раса… кхе… иска да установи отношения с Горното човечество, тоест с нас. Да… кхунгу… да търгуват.

— С риба ли ще търгуват? — обади се някой от тълпата.

— Долното човечество ще търгува с диаманти!…

— Охо!

— …и с бисери!

Кореспондентът бързо записваше. Курортистите разкъсаха рядката верига от полицаи и се приближиха до Железния човек.

— Откъде имат диаманти?