Читать «Във властта на морето» онлайн - страница 66

За по-малко от седмица успя да уреди всички документи по продажбата и с удоволствие връчи ключовете на новите собственици, след което двамата с Антонио взеха Фатима и заминаха за Валенсия.

Когато му разказаха как са се сдобили с базата и в чия чест е построена тя, той бе толкова щастлив, че чак се разплака.

Антонио остави имота изцяло в ръцете на годеницата си, защото знаеше, че тя ще се справи прекрасно с подредбата на новия им дом.

А тя вече се подготвяше за предстоящата сватба!

Подреди изкусно жилището, постави красиви цветя във всички стаи и след като приключи, отиде до дома на Куинси и Ребека, за да им помогне.

Но те вече бяха готови!

Затова се отправиха към града, където тримата подадоха документи за приемането им в сухопътните войски.

Оттам Анджела и Ребека излязоха с чин лейтенант, а Куинси получи повишение в чин капитан, което го развесели:

— Четири години се борих за това звание, а вие го постигнахте само за една година. Това е несправедливо, не мислите ли?

— Справедливо е, ако си в родината, Куинси! — усмихна се Анджела. — Но тъй като ти си бил в Мексико, където правилата и законите са други, е трябвало да се бориш, за да го постигнеш. Затова ти си много над мен и Ребека и се надявам да научим много от теб.

— Добре, сестричке! — усмихна се той. — Добре!

Те бяха щастливи, че са заедно!

Прибраха се у дома и решиха да си починат след изморителните два дни.

Кога ли щеше да се върне Антонио?

Анджела заспа с мисълта за годеника си, а той вече бе на път към Венеция!

Ренцо и Фатима го бяха помолили да се прибере при Анджела, защото виждаха, че мислите му са заети единствено с нея.

Така той остави сестра си и Малдини в училището и отпътува от Валенсия.

Не можеше да бъде далеч от мястото, където бе сърцето му!

Когато влезе в новия си дом, бе вече ранно утро.

Той огледа всяка една от стаите и вътрешно се усмихна — Анджела бе превърнала жилището в райско кътче!

След като се насити на гледката, той тихичко влезе в спалнята. Годеницата му спеше дълбоко и въпреки че копнееше да я целуне, предпочете да я погледа, докато спи.

Най-после Анджела се размърда и отвори очи.

— Тони — извика тя радостно — кога се върна? Защо не ме събуди?

Тя скочи от леглото и силно го прегърна.

— Здравей, скъпа — каза той нежно — радвам се да те видя, толкова много ми липсваше — притегли я към себе си и нежно я целуна.

— Ти също ми липсваше, скъпи!

Той се огледа.

— Много добре си подредила къщата, Анджела! Гордея се с теб. Какво стана с армията? Приеха ли ви?

— Да, скъпи! Аз и Ребека сме лейтенанти, а Куинси го повишиха в чин капитан.

— Гледай ти! — усмихна се той. — Не очаквах, че ученикът ще надмине учителя си, току-виж след година е станал полковник, дори генерал — пошегува се той — но се радвам за вас, ти и Ребека заслужавате това, Куинси също. А какво стана с археологията, да не би да си се отказала от нея?

— За това искам да поговорим, Тони! Предложиха ми да ръководя археологическия музей през уикендите, но аз не им дадох отговор, първо исках да го обсъдя с теб. Какво мислиш?