Читать «Във властта на морето» онлайн - страница 67

— Но, скъпа! — погледна я Севаро. — Дали ще можеш да се справиш с всички задължения? И ще имаш ли време за мен? Все пак трябва да се оженим, а после ще дойде и дете, как ще организираш всички тези задачи?

— Вече го обмислих, Тони — усмихна се тя. — Когато дойде време за дете, ще работя у дома с музея, а от сухопътните ще ми дадат отпуск и ще бъдем заедно по цял ден, а през другото време ще организираме нещата така, че ще можем да се виждаме по време на почивките, да ходим на обяд, да ме взимаш от работа и така нататък. Какво ще кажеш?

— Добре, скъпа, струва ми се, че в това има смисъл. Ти ще бъдеш моето работещо момиче, а аз ще бездействам — пошегува се той.

— Не бъди толкова сигурен — намръщи се тя — всъщност щях да ти предложа да ми помагаш с музея.

— Но аз не разбирам нищо от археология — запротестира той.

— Ще се научиш! — отсече Анджела. — Ще видиш, че няма нищо сложно. А определил ли си дата за сватбата?

— Мисля да я направим другия месец, примерно число дванадесет.

— Но защо точно тогава?

— Този ден има огромно значение за мен, а и ще имаш достатъчно време да се подготвиш, нали? Фатима ще ти помогне, също и Ребека.

— Като стана дума за сестра ти, кога се връща тя?

— Предполагам, след няколко дни — той я прегърна. — Малдини е с нея и са много щастливи, че са заедно.

— Радвам се, скъпи!

Те замълчаха!

Анджела щеше да има много работа през този месец! Но щастието, което я изпълваше, бе неописуемо. Тя най-после намери своя път и успокои сърцето си. Душата и бе чиста и недокосната от скръб, въпреки че през последните години мъката по Куинси я бе обладала изцяло, сега Анджела чувстваше, че има сили за всичко.

Когато Фатима се върна с Малдини, започнаха приготовленията за така дългоочакваната сватба!

Това щеше да бъде най-щастливият ден в живота й!

Големия ден

Вила Де ла Каста

Да организираш сватба не е лека задача!

Но да подготвиш собствената си сватба и да я направиш такава, каквато винаги си мечтал, е още по-трудно!

Затова Фатима и Ребека категорично поеха ангажимента да организират сватбеното празненство на Анджела и Антонио. На нея оставиха задължението с покупките, кетъринга и храната. Малдини бе определен за неин помощник, а Куинси от своя страна се зае с разчистването на двора и приготвянето на олтара за свещеника. Антонио разпрати поканите, написани собственоръчно.

Така всички участваха в подготовката!

Роклята избра Фатима, тъй като тя бе от страната на Антонио. Толедо все още бе във Валенсия, и тъй като се предполагаше, че ще дойде заедно с ръководителите и кадетите, тя реши да свърши тази задача сама.

Това бе най-красивата одежда за Анджела — бяла, със златист оттенък, лека и елегантна, с подвижен, падащ воал и много плисета — тази рокля трогна Анджела до сълзи.

Ритуалните чаши бяха изработени от чист кристал, като средата бе покрита с много красиви позлатени сърчица — на всяка чаша по едно.

Два дни преди голямото събитие Фатима и Ференцио тръгнаха към града под предлог, че трябва да свършат още нещо.

Само Куинси знаеше за целта на това малко бягство, той също бе включен в подаръка на Фатима и се усмихна задоволително, тъй като очакваше реакцията на Анджела в деня на сватбата й, при раздаването на подаръците.