Читать «Във властта на морето» онлайн - страница 65

Той се замисли, след което изкара някакви документи и усърдно започна да ги разглежда.

— Има ли къщи за продан в областта „Санта Круз“, но това е отдалечено от Венеция и не мисля, че ще ви допадне. Какво мислите?

— Ще го оставим като резерва — усмихна се Анджела — ако не намерим нещо по-добро.

— Добре — промърмори Малдини и продължи да рови из документацията.

— На улица Уидмън има две почти еднакви сгради, но няма изглед към каналите и океана. Устройва ли ви?

— Не, Ренцо! — каза Куинси. — Провери за други, моля те! Малдини отново прелисти документите и въздъхна.

— Е, това е последното, което имам и което отговаря на изискванията ви. Ако отхвърлите и това предложение, ще трябва да чакате поне още една седмица, докато получа новите оферти. На улица Де ла Пиета има две постройки за продажба. Единственият изглед е към каналите, и двете сгради са прекрасни, красиво построени по стар венециански стил. Погледнете снимките и ако цената ви устройва, можем да преговаряме със собствениците.

Докато те разглеждаха снимките, Ренцо дръпна Фатима настрани и двамата започнаха тихичко да разговарят.

Къщичките бяха добри, построени почти до каналите, а гледката бе просто прекрасна. Можеха да се наслаждават на малките корабчета, идващи и заминаващи към Мармарис или към Сан Серволо.

Анджела с радост си помисли, че на това място можеха да ловят риба, а Куинси можеше да остави кораба си на кея. Тя погледна Антонио и неволна усмивка пропълзя по устните й.

Той така бе впил поглед в една от снимките, че дори не забеляза как всички обръщат поглед към него и се усмихваха задоволително.

— Антонио, добре ли си? — попита Анджела.

— Да, скъпа, просто не мога да откъсна поглед от гледката.

— Аз също си харесах жилище! — каза Куинси. — Мисля, че това ни устройва, Ренцо! Започвай, а ние ще те посещаваме честичко, обещавам ти!

— Добре, приятелю. Сега, когато сте тук, какво ще правите?

— Аз, Анджела и Ребека ще се запишем в сухопътните войски на Венеция, тъй като капитанът е към друг щат, може да си вземеш няколко дни отпуск и заедно с него да посетите военноморската ни база във Валенсия, нали, Антонио? — погледна го той. — Ние тримата имаме доста работа тук, след като си получим жилищата, нищо не ви пречи да си направите малка разходка.

— Прав си, Куинси! Това е чудесна идея. Аз няма да съм ви много нужен тук.

— И аз ще дойда с вас! — каза Фатима. — Ще направя репортаж за училището и кадетите.

— Фатима! — възкликна Ренцо. — Отиваме на почивка, няма да допусна да работиш.

— Това не е работа, Ренцо, а задължение. Куинси заслужава да получи нещо повече, нали?

— Но какво общо има той с това?

— Когато видиш базата, ще разбереш! — усмихна се тя. — А сега действай и покажи колко си добър в сделките. Ние си тръгваме, но ще дойдем пак. Довиждане, Ренцо!

— Довиждане, приятели!

След като остана сам, Малдини веднага се обади на собствениците и си уреди среща.