Читать «Във властта на морето» онлайн - страница 64

— Здравей, Фатима! — каза той приветливо. — Виждам, че ми водиш гости. Явно не си дошла за интервю.

— Не, Ренцо! — усмихна се тя. — Надявам се, помниш брат ми и Куинси Медейра? Тази млада дама там е стажант Анджела Медейра — сестрата на Куинси и годеница на Тони, а до нея е приятелката му и, надявам се — бъдеща годеница — Ребека.

— Приятно ми е да се запознаем, дами! Казвам се Ференцио Малдини и съм бивш боцман, подчинен на капитан Севаро и приятел на Куинси от екипажа на „Делфин“, днешния „Герой“.

Анджела, Антонио и Куинси бяха изумени! Севаро не вярваше на очите си!

— Ференцио Малдини! — промълви той. — Ето къде си бил през всичките тези години, но защо не се качи на „Герой“ и как така Фатима е знаела за теб?

— Простете, сър, но след загубата на момчето аз се отказах от корабоплаването и дойдох тук, където започнах нов живот. Фатима ме откри случайно, когато пишеше статията за вестника. Така се запознахме преди повече от десет години. Е, Куинси — погледна го той — виждам, че си намерил щастието си, пораснал си, приятелю! През всичките тези години, докато преуспявах, ми се искаше да върна времето назад, всяка нощ сънувах бурята, която те отнесе и лицето на капитана, който бе обезумял от мъка по теб…

— Ренцо, успокой се! — прегърна го Фатима.

— Много ме развълнувахте с посещението си, приятели! — той бе просълзен. — От все сърце се радвам, че сте заедно, не само на сушата, но и в морето, надявам се. Къде е корабът ви, полковник?

— Малдини — разтърси го Севаро — овладей се, приятелю. Аз вече не съм капитан, нито полковник, напуснах армията и сега съм един щастлив, обикновен човек.

— А Куинси? Той обожава морето…

— Ренцо, не забравяй, че и аз съм тук — намеси се лейтенантът — моля те, успокой се. Радвам се да те видя отново, боцман Малдини. По-късно ще ти покажа корабът си, но не за това сме тук.

— Ти… погледна го изумен той… ти имаш кораб? Но това е чудо! Не стига, че си оцелял при онази буря, а и притежаваш собствен кораб. Да не би да си и полковник?

— Не, сър! Само лейтенант от Мексиканската военноморска армия, а сега съм към сухопътните войски.

— Мексиканска! Но, Куинси… какво си правил в Мексико?

— Куинси ще ви разкаже историята си по-късно, сър — намеси се Анджела — но сега трябва да поговорим за друго. Радвам се да се запозная с още един приятел на брат ми.

Той я погледна, вече се беше съвзел от първоначалното вцепенение, което го бе обзело.

— Благодаря, синьорита! Куинси, сестра ти е много красива! Как си могъл да я повериш в ръцете на капитан Севаро, при това полковник?

Фатима весело се засмя.

— Струва ми се, че ще останеш без годеница, братле!

— Малдини просто се шегува, сестричке! — каза Севаро. — Нали, приятелю?

— Разбира се, че се шегувам, сър, но тя наистина е много красива девойка. Пазете я!

— Бъди сигурен в това, Ференцио! А сега, ако нямаш нищо против, бих желал да обсъдим това, за което сме дошли.

— С удоволствие, сър!

— И така — започна Фатима — тези две влюбени двойки са решили да купят жилища, по възможност по-близо до каналите и с изглед към океана. И ако е възможно, естествено, постройките да бъдат близо една до друга. Дали ще можеш да намериш такива, Ренцо?