Читать «Във властта на морето» онлайн - страница 53

— Анджела — възкликна Фатима — вие взехте това решение заедно, въпреки че не всички вярваха, че ще открием Куинси, ти остана вярна на себе си и продължи издирването. Никой няма да те обвини за това, че остана с нас.

— А Арчи? — внезапно я погледна тя — Той беше съкрушен, когато си тръгваше. Мисля, че трябваше да му кажа за връзката си с Антонио.

— Той е влюбен в теб, нали?

— Да — въздъхна Анджела — Но за мен той е приятел, дори брат, защото след загубата на Куинси ми беше останал само той, също и Ребека. Те бяха единствените, които ме подкрепиха.

— Но защо не си му казала за брат ми?

— Може би заради буйния му нрав.

— Какво искаш да кажеш?

— Арчи е много избухлив в определени ситуации. Не зная какво щеше да направи, ако бе разбрал за нас. Просто исках да го предпазя от самия него.

— Щом Арчи и Куинси са се срещнали, той вече знае за вас — заяви Фатима — затова, когато стъпим на брега, трябва да поговориш с него и да му обясниш всичко, но мисля, че няма да се наложи. Той вече е разбрал, че за теб е само приятел, нищо повече.

— Може би си права — каза Анджела — Сега трябва да говоря с Тони. Ще ме извиниш ли?

— Разбира се!

Анджела се качи на палубата и застана до Антонио.

— Здравей, капитане! — каза тя весело — Наред ли е всичко?

— Да, скъпа — той остави руля и я прегърна. — Океанът е толкова спокоен, по всичко личи, че ще стигнем необезпокоявани във Валенсия.

— Ти знаеш ли причината, поради която променяме маршрута си? — попита тя внимателно.

— Да, но не очаквай да ти я кажа — заяви категорично Севаро. — Това е изненада, създадена за Куинси и ще я видиш едва когато пристигнем.

— Но защо? Не мога ли да знам какво се крои зад гърба ми?

— Не още! — отсече полковникът. — Ще разбереш утре. А сега по-добре ми кажи, имаш ли представа как ще ме посрещне твоят приятел Арчи? Не бих искал да проваля празника на брат ти и да си съпернича с най-добрия му приятел.

— Не зная — погледна го Анджела замислено. — Надявам се да ни приеме приятелски.

— Значи и ти имаш съмнения?

— Да, разбира се! Той е влюбен в мен още от дете, а аз разбих сърцето му. Надявам се Куинси да му е обяснил ситуацията.

— Аз също!

Те замълчаха, загледани в далечината.

— Анджела — каза внезапно Севаро — Защо смени името си?

Тя се усмихна.

— Още ли мислиш, че съм го направила заради теб?

— Не… но…

— Тогава мислех, че шансът да се кача на кораб е много по-голям. Ако бях се качила на борда със собственото си име, щяха да ме свържат с момчето, което бе изчезнало, и може би никога нямаше да ме допуснат във военното училище. В регистъра бях записана като стажант де Каста и това ускори качването ми на кораба.

— Значи не аз съм бил причината за това?

— Разбира се, че не, Антонио, въпреки че първоначално това бе и начин за отмъщение, но след като разбрах, че съм грешала, промених становището си.

— Тогава нищо не ни пречи да се оженим, нали?

Анджела изтръпна!

Връзката им беше факт, но брак…?

— Ти… ти сериозно ли говориш?

— Разбира се, Анджела! — възкликна полковникът — Аз те обичам, ти мен също. Би ли се омъжила за мен?

— Аз… тя не знаеше какво да каже. — Аз… Да, Тони, с радост ще се омъжа за теб! — на един дъх изрече Анджела.