Читать «Във властта на морето» онлайн - страница 52

— Не те разбирам. Какво сте създали?

— Ще разбереш, когато пристигне сестра ти — усмихна се Ребека — тогава дори Арчи ще ми прости за това, че не му казах истината.

— Не се надявай на това — намръщи се той. — Това, което ме кара да говоря с вас, предатели, е, че Куинси е тук и ви прощава, но не и аз. Ще ви простя едва когато разбера, че сте имали основателна причина да го направите.

— Арчи, след няколко дни ще съжаляваш за думите си, както аз съжалявам за всичко, което казах на Куинси в деня на пристигането му — Ребека обърна гръб на брат си, но всички забелязаха сълзите в очите й.

Тя бе засегната твърде много! Куинси я прегърна.

— Беки — прошепна той — не се сърди на Арчи, прекалено е обиден сега, чувства се предаден, дай му малко време, ще видиш, че ще му мине.

— Надявам се да е така, както казваш.

— Кажи ми, наистина ли съжаляваш за думите си?

— Да, не биваше да ти говоря така — тя го погледна през сълзи — още ли искаш да сме заедно?

— Повече от всичко на света!

— Тогава няма смисъл да крием това от другите, нали?

— Разбира се, Беки, но какво толкова сте направили във Валенсия?

— Ще разбереш след два дни. Всъщност, предлагам да заминем още утре.

— Но Анджела знае, че сме тук!

— Не, вече е информирана за промяната в плана. Само капитан Севаро знае за изненадата ни. Много се зарадва от това, че сме заедно и че сме изпълнили мисията си.

— Добре, Беки — той се обърна към всички. — Да се прибираме. Трябва да си приготвим нещата и дано всички са в добро настроение за пътуването до Валенсия.

Досега Доминик и Толедо мълчаха, но изведнъж лейтенантът се усмихна:

— Толедо, приятелю, изглежда, че ни очакват още приключения.

Всички се разсмяха.

Така Куинси откри приятелите си, с които по-късно щеше да се върне в родния си град, но сега трябваше да отпътуват за Валенсия, където наистина го очакваше прекрасна изненада. Тази вечер той си легна с надеждата, че никога повече няма да му се налага да се разделя с приятелите си. Но единственото, за което копнееше сърцето му, бе да види Анджела и Севаро щастливи.

Това щеше да бъде като отплата за всички премеждия, които ги съпътстваха през годините.

На път към Валенсия

Решението

Куинси щеше да остане изненадан от това, което бяха направили приятелите му!

Въпреки че бе объркан от всичко, което се случи през последните няколко дни, той трябваше да признае, че е щастлив.

А Анджела и Севаро бяха на път към Валенсия!

Полковникът бе поел управлението на кораба и бе по-щастлив от всякога.

— Фатима, знаеш ли защо отиваме във Валенсия? — попита Анджела — Бяхме се разбрали да се срещнем с Куинси в Малага.

— Да, но твоите приятели са с него и всички ни очакват.

— Но какво ще правим там? Мислех, че след пътуването ще се върнем в Севиля.

— А аз мислех, че искаш да останеш във Венеция — усмихна се Фатима — Не би ли искала да се върнеш там някой ден?

— Да, но първо трябва да видя как са се настанили приятелите ми и какво са правили след раздялата ни. Не бих искала да се чувствам виновна за това, че останах на кораба, а те се върнаха у дома.