Читать «Във властта на морето» онлайн - страница 51

— Арчи… очите не ме лъжат, нали?

— Джери… той го погледна — Куинси, ето къде е била Ребека, но как е разбрала къде са?

— Да я попитаме…

— Чакай, приятелю — спря го Арчибалд — тези тримата те предадоха, нима ще им простиш толкова лесно?

— Арчи, Джери е твой брат. Какво очакваш да направя?

— Да, брат ми е, но той предаде и мен, сигурен съм, че с Ребека са поддържали връзка, а това няма да й го простя.

— Добре, Арчибалд, но ми кажи нещо. По-добре ли щеше да бъде ако те бяха тръгнали с мен преди години, как мислиш, дали щяха да оцелеят в онази буря, би ли прежалил собствения си брат? — Куинси изглеждаше вбесен.

— Можеха да дойдат с нас, когато с Ребека напуснахме кораба — той, изглежда се разколеба.

— За всяко нещо си има причина, Арчи. Да разберем защо са постъпили така.

Куинси тръгна към тях. Арчи го последва, въпреки колебанието си.

— Доминик — извика лейтенантът — Толедо, знаех, че ще ви намеря тук.

— Ако беше дошъл по-рано, щеше да се чудиш къде е корабът ти — усмихна се Ребека.

— А ти къде изчезна?

— Реших, че е дошло времето да играя открито. Направихме си кратка разходка до Валенсия. Имам новини за теб.

— Да, виждам. Довела си останалата част на екипажа на „Герой“. Как сте, Джери, Мани?

Те изглеждаха шокирани!

Най-сетне Джина пристъпи към него:

— Куинси… нямаш представа колко се радваме да те видим…

— След като ни предадохте — прекъсна я Арчи.

— Грешиш — обърна се тя към него — не сме предавали никого.

— Тогава защо ни зарязахте…

— Стига, Арчи! Остави ги да обяснят. Продължавай, Джина.

— Когато капитанът каза, че трябва да се върнем, аз, Мани и Джери решихме да отидем във Валенсия, за да продължим обучението си. Нямахме възможност да говорим много за това и когато слязохме, разбрахме, че сме пропуснали да съобщим това на Арчи. Само Ребека знаеше за това и когато ни каза за теб, решихме да тръгнем веднага. А вие какво — обърна се тя към брат си и Джери — съвземете се, кажете нещо.

Джерълд подаде ръка на Куинси.

— Още ли сме приятели? — попита той.

— Разбира се, Джери, но мисля, че ни дължите обяснение. Защо не останахте заедно и как така Ребека е знаела къде сте?

— Бях в каютата, когато те решиха да се разделим — намеси се Беки. — Знаеха, че Арчи ще бъде против, аз също се противопоставих, но когато разбрах какво искат да направят, ги подкрепих напълно. В бързината забравихме да уведомим Арчи. А колкото до изненадата — усмихна се тя, ще я видите, когато Анджи се върне.

— Не е възможно — продума Арчибалд. — Собствената ми сестра, която толкова страдаше, питаше ме дали ще се върнат някога, преструвала си се през цялото време!

— Така е, Арчи, но беше за добро. Ще видиш, когато отидем във Валенсия.

— Куинси, наистина се радвам да те видя жив и здрав. Прости ми, че повярвах на онази статия. Надявам се отново да станем приятели.

— Няма за какво да ти прощавам — каза той — но ще трябва дълго да обяснявате на Анджи причините, поради които сте останали във Валенсия.

— Това няма да се наложи, Куинси — намеси се Джина — Когато види това, което е наше дело, което създадохме в твоя чест, Анджи ще бъде много щастлива.