Читать «Във властта на морето» онлайн - страница 49

— Куинси Медейра… благодаря на Бога, че си жив, но… как можа да ми причиниш това, по дяволите?

— Моля те, Беки… разбери ме… не исках да те нараня…

— Защо не помисли за нас, за всички твои приятели, за Анджи? Ти ми обеща, Куинси…

— Но, Беки… аз…

— Лейтенант Медейра — прекъсна го Доминик — приятелю, мисля, че не е нужно да събираме любопитните погледи на хората. Да отидем да пийнем нещо. С Толедо сме ужасно жадни.

— Прав си, Доминик. Арчи, моля те, води ги. Аз и Ребека ще ви настигнем, като си свършим разговора.

— Добре, Куинси. Искаше ми се да поговорим, но…

— Няма за какво да говорим, Куинси — прекъсна го Ребека — Хайде, Арчи, да вървим.

— Беки… той не довърши. Пареща болка разтърси сърцето му, и едва сега осъзна вината си.

В желанието си да стане офицер и капитан на собствен кораб бе изгубил нещо твърде ценно — приятелството и обичта на Ребека. Но дълбоко в себе си усещаше, че тя го обича, въпреки всичко, въпреки че го отблъсна. Като деца си бяха обещали, че никога няма да се разделят. Той бе нарушил думата си и Ребека имаше право да му се сърди.

Когато влязоха в един крайпътен бар да пийнат нещо разхладително, всички бяха по-спокойни.

Тогава Арчи помоли Куинси да разкаже всичко от самото начало.

Не е нужно да разказваме историята отново! Историята бе дълга!

Когато Куинси свърши, слънцето отдавна бе залязло, Ребека отдавна бе излязла от обзелото я вцепенение и горчиво съжаляваше за начина, по който се бе отнесла с Куинси.

Когато излязоха навън, градът ги заслепи с нощния си блясък и разкош. Тръгнаха към хотела, за да си запазят стаи, след което отново се върнаха на пристанището.

Имаше още незададени въпроси, много неполучени отговори, но те можеха да почакат до сутринта.

Всички бяха уморени, Ребека положи огромни усилия, за да покаже на Куинси, че му е простила.

Радостта от тази така желана дългоочаквана среща бе толкова голяма, че нямаха сили да се разделят.

Бяха настъпили дни, изпълнени с щастие за всички!

Само Анджела и Севаро не бяха сред тях, но и това щеше да стане скоро.

Край бреговете на Венеция те вече се готвеха за път. След няколко дни всички щяха да бъдат заедно.

И това щеше да бъде краят на едно десетгодишно пътуване!

Арчи разпитва

Появата на Мануел и Джерълд

Куинси бързо забрави думите на Ребека. Арчи от сърце се радваше, че отново откри приятеля си, само мъката по Анджела помрачаваше лицето му винаги, щом се споменеше името й.

Затова, когато се събраха на закуска, всички бяха весели, изпълнени с очакване на завръщането на „Герой“.

Към обяд Толедо и Доминик отидоха да разгледат града, а Ребека тактично се измъкна под предлог, че има да върши много неща и по този начин даде възможност на брат си и Куинси да поговорят на спокойствие.

— Какво става с теб и Ребека? — попита Арчи — Тя нямаше търпение да те види, а сега, след всичките тези години сякаш не иска да сте заедно. Не я разбирам.

— За разлика от теб, приятелю, аз я разбирам прекрасно. Някога дадох обещание на Беки, казах й, че никога няма да се разделим, за съжаление наруших думата си и по този начин я нараних. После обещах на капитан Севаро да стана офицер, както виждаш, мечтата ми се сбъдна, но каква цена платих само? Загубих старите си приятели и открих нови.