Читать «Във властта на морето» онлайн - страница 48

Трябваше да се срещне отново с Мани и Джери…

Усети раздвижване до себе си и се обърна.

— Дали Мануел и Джерълд са някъде наблизо? — попита тя.

— Не зная, Беки, не съм чувал нищо за тях от години.

— Постъпихме ли правилно, Арчи? Оставихме ги сами и се върнахме в Севиля, без да ги потърсим.

— Те сами решиха да си тръгнат. Не забравяй, че целта на пътуването беше Куинси. Аз все още вярвам, че той ще се появи, докато те приеха смъртта му твърде бързо.

— Не зная в какво да вярвам и как да разбера къде са, но съм сигурна, че Анджи скоро ще се върне у дома и ще бъдем отново заедно…

— Виж… прекъсна я той… онези тримата са вече на кея и очевидно не знаят накъде да вървят. Нека ги упътим.

Те поеха бавно надолу, където младежите се оглеждаха наоколо и явно търсеха нещо, може би искаха да разберат къде са попаднали, или просто очакваха някого.

Арчи и Ребека бяха близо до тях, когато кормчията се обърна и се качи отново на кораба.

— Добър ден, приятели — каза Арчи — Да не би да сте се загубили?

— Не, синьор — отговори учтиво този, към когото Арчибалд се бе обърнал. — Просто се възхищаваме на красотата на града.

— Да, градът е прекрасен — усмихна се Арчи. — Позволете да ви се представя. Казвам се Арчибалд Мортимър, а това е сестра ми Ребека. Надявам се да се чувствате добре сред нас.

Другият младеж ги наблюдаваше мълчаливо, но след тези думи се усмихна и подаде ръка на Арчи.

— Приятно ми е да се запознаем — каза той. — Аз съм мексиканец, лейтенант Доминик Санчес на вашите услуги, а това е Толедо Сервантес. Нашият капитан ще се появи всеки момент.

— И той ли е мексиканец? — попита Ребека.

— Не — засмя се Доминик — той си е чист испанец, но почакайте да го видите, нищо испанско не е останало у него.

— А защо корабът ви се казва „Синята птица“ — продължи да разпитва Беки.

— Историята е много дълга, надявам се да имам време да ви я разкажа.

Разговорът се водеше на кея, където Куинси и двучленният му екипаж се натъкнаха именно на Ребека и Арчи.

— Беки, не ставай любопитна — намеси се Арчи — А кой е вашият капитан?

— Лейтенант Медейра ни помоли да го придружим дотук, където ще дочакаме сестра му, и заедно ще отидем в родният им град, за да потърсим…

— Беки… Арчи… не може да бъде…

Куинси тъкмо бе стъпил на кея с карта в ръка, когато видя приятелите си от детинство. Той веднага ги позна, те него също.

Бяха шокирани! Невярващи на очите си!

— Вие… обърна се Доминик към тях… вие се познавате? Не разбирам!

— Доминик — каза Куинси — Това са моите приятели, същите, които са потеглили с капитан Севаро и Анджела, за да ме търсят, но… как попаднахте тук?

— Куинси… братко… ти се върна… Арчи не знаеше какво да каже, а Беки бе просто онемяла… Беки, сестричке… казах ти, че е жив…

— За бога, Арчи! — Съвземи се, приятелю — Беки — прегърна я той. — Радвам се да те видя. Толкова много ми липсваше.

Тя се вцепени, може би от изненадата или от близостта му, но след миг се окопити, освободи се от прегръдката му, и го погледна укорително.