Читать «Във властта на морето» онлайн - страница 4

— Слушам, сър! — отсече тя и си тръгна, но едва направила няколко крачки спря, и след кратко колебание се обърна.

— Извинете, сър, няма да се повтори. — След което едва ли не затича по стълбите.

Капитанът направи една обиколка по палубата, за да се увери, че всичко е наред, въздъхна тежко и тръгна към каютите.

Спря пред номер 15 и се заслуша. Стори му се, че чува лек шум.

Звукът се повтори отново и Севаро най-после разбра — стажантката плачеше. Това го забърка за момент, но бързо се овладя.

Дали да почука?

Не, по-добре не!

Имаше доста работа, а длъжността не му позволяваше да се бърка в личния живот на подчинените си.

Законът забрани тази намеса още преди десет години.

Десет години!

Спомените нахлуха в съзнанието му и той поклати глава, сякаш да се отърси от тях.

Но те не си отиваха.

Момчето бе още живо в сърцето му. Беше го обикнал като брат, ала съдбата му го отне. Прибра се в каютата си, тръшна се на леглото, и заплака.

Нямаше кой да го разбере!

Дълго лежа така със сълзи на очи, и неволно в съзнанието му изплува образът на Анджела.

Кой знае защо той свърза стажантката с момчето, и тя остана в сърцето му завинаги.

Късно през нощта се успокои, и най-после заспа…

Важно посещение

Съмненията на Севаро

… Нощта преваляше, когато капитанът се събуди.

Беше сънувал Куинси такъв, какъвто го видя за първи път — млад, любознателен и смел.

Събуди се от натрапчивото нахлуване в съня му, което се появи в образа на младо, красиво момиче. То плачеше неутешимо.

Капитанът позна девойката почти веднага.

„Дяволите да ме вземат — помисли си той — какво прави тя в съня ми? И защо постоянно я свързвам с момчето? Ако продължавам да мисля за това, по-добре да си подам оставката още утре…!“

Неочаквано на вратата се почука и мислите му се разбягаха.

Севаро погледна часовника си — беше 4:30 сутринта.

Кой ли го безпокоеше по това време?

Чукането се повтори.

— Кой е? — попита капитанът.

— Извинете, сър, аз съм Сами! Може би сте забравили, но снощи ме помолихте да ви събудя рано, понеже очаквате важно посещение.

— По дяволите! — изруга Севаро — Как можах да забравя?

Като не спираше да ругае, капитанът скочи и бързо се заоблича.

Днес щеше да се срещне със сестра си Фатима, която беше дипломирана лекарка и журналистка, и която навремето отрази случилото се с Куинси през 1885 г. под псевдонима Мириам Грей.

Веднага щом се облече, Севаро отвори вратата и покани юнгата вътре.

— Слушай, Сами — каза той — ще те помоля за една не много приятна услуга. Ще ми помогнеш ли?

— Разбира се, г-н полковник! — отсече момчето.

— Добре тогава — той замълча за миг — искам да разбереш всичко за стажант Анджела де Каста. Разбери кои са приятелите и, сприятели се с тях, разпитай ги откъде е, защо е тук и следва ли някаква определена цел. Но първо отиди да я събудиш и я изпрати веднага в щаб — каютата. Ясна ли е задачата?

— Напълно, сър!

— Можеш да тръгваш!

Юнгата Самюел Гаред произхождаше от заможно семейство. След като баща му бива убит при изпълнение на служебния си дълг, Сами решава на всяка цена да стане военен и по този начин да отдаде почит на загиналия Сидни Гаред, и още повече да го издигне в очите на хората.