Читать «Във властта на морето» онлайн - страница 5

Сами не бе запознат с предишните приключения на своя капитан, но за сметка на това познаваше добре характера му.

В сегашния случай можеше да направи само едно — да изпълни точно заповедите на Севаро, защото в противен случай лошо му се пише.

Самюел стигна до каюта номер 15 и спря. На вратата с големи печатни букви бе написано:

Стажант Анджела де Каста

Тъкмо щеше да почука, когато чу шум, от който разбра, че тя чете за лекциите.

Юнгата се замисли.

Първо, капитанът го инструктира да го събуди рано, след което забравя за това — нещо, което съвсем не бе в стила му.

Второ, предупреждава го, че ще имат посещение и отново забравя.

Трето, иска от него — един обикновен юнга — да се прави на детектив и да открие коя всъщност е стажант де Каста, а можеше да се обърне към училищните и настоятели и да разбере всичко за нея; а тя учеше в каютата си, при все, че беше призори.

Всичко това забърка младежа и той не посмя да почука.

Севаро преглеждаше някакви документи оставени на бюрото му.

— Капитане…! — без да иска прекъсна работата му Сами.

Той трепна, после въздъхна с облекчение.

— По дяволите, Сами, изплаши ме, трябваше да почукаш.

— Извинете, сър, вратата беше отворена.

— Не се извинявай — махна с ръка капитанът — е, докладвай. Предаде ли съобщението?

— Не сър, не успях. Тя учеше, сър…

— Какво, учеше ли…! — Севаро бе изумен.

— Да, сър, чух я през вратата. Не посмях да вляза.

— Значи е била будна! — промълви капитанът, без да си дава сметка, че мисли на глас.

— Казахте ли нещо, сър? — попита юнгата, като се вглеждаше внимателно в лицето на капитана.

— Не, не, свободен си, Сами. Ако ми потрябваш, ще те извикам.

— Слушам, сър! — почти по войнишки отсече юнгата и се оттегли, като остави Севаро сам с мислите си.

Полковникът съвсем бе забравил за срещата със сестра си. Тя трябваше да пристигне с моторницата си всеки момент. Имаше време да поговори с Анджела, но не искаше да нарушава правилника. Реши да й даде само графика с дежурствата и нужните указания. Въпросът бе от първостепенна важност и не търпеше отлагане.

Анджела бе още в каютата си, когато из кораба се разнесе нейното име:

— Стажант Анджела де Каста да се яви в щаб — каютата веднага!

Това съобщение се повтори три пъти, след което радиовръзката бе прекратена.

Тя дори нямаше време да мисли. Грабна бележника и тръгна към щаб — каютата. Погледна мимоходом през илюминатора и видя моторна лодка.

Зачуди се! Кой ли е дошъл?

След няколко минути почука на вратата на капитана.

— Влез!

Тя натисна дръжката и се озова лице в лице с журналистката Мириам Грей.

Разбира се, Анджела не знаеше, че това е жената, благодарение на която научи за кончината на брат си.

— Добро утро, сър! Извинете за закъснението.

— Надявам се, че следващия път, когато те повикам, ще се явиш навреме, стажант.

— Да, сър!

— Повиках те, понеже днес е неделя и тъй като от утре започва работната седмица, реших да ти дам графика с дежурствата.

В понеделник, т.е. утре са дежурни Арчибалд Мортимър и Джинивър Гарсия. Всичко останало е записано в указанията. Ще се редувате така и ако впоследствие възникнат промени като болест, лекции, военни учения и пр. ще ме уведомяваш, за да разбера кой ще замества отсъстващия.