Читать «Във властта на морето» онлайн - страница 6

— Да, сър! — каза бързо Анджела — Сега свободна ли съм?

— Свободна си! Можеш да си вървиш.

Тя излезе и тихо затвори вратата след себе си.

— Красива е! — каза Фатима, когато стажантката излезе.

— Така ли? Не съм забелязал.

— Мисля, че познавам отнякъде това момиче — тя пренебрегна безразличието му.

— О! — едва сега повдигна той очи — И откъде?

— Още не зная, но ще разбера.

Внезапно се сети за какво бе дошла.

— Тони, мислиш ли, че момчето е още живо?

— Кое момче?

— Как кое? Разбира се, че говоря за Куинси.

Капитанът замислено погледна сестра си.

— Все още ли вярваш в това?

— Стига, Тони! Това, че не се е появил досега, не означава, че не е жив. Не забравяй, че тялото му не бе открито…

— По дяволите, Фатима, не започвай този разговор отново, моля те.

— Добре, добре! Но аз ще го открия, Тони, каквото и да ми струва това.

— Фатима, и без това ми е тежко — той въздъхна — търси го, но моля те, не ме карай да си спомням отново, знаеш, че се чувствам отговорен за това.

— Да, зная! Ще направя това, което искаш, но не мисли, че ще се откажа от разследването.

— Добре, сестричке! — усмихна се той — А сега ще ме оставиш ли да работя?

— Разбира се! — тя тръгна към вратата, но внезапно се обърна.

— Това момиче — започна тя колебливо — струва ми се, че я познавам, но — мислеше задълбочено, сякаш искаше да си спомни нещо важно, и внезапно впи поглед в брат си — сигурен ли си, че няма нищо общо с Куинси?

— Не зная! — каза той — Не, едва ли е така. Не зная нищо за нея, ако ме питаш, дори в досието и няма нищо съмнително. Все пак всеки си има тайни, нали?

— Да, така е! — кимна тя и излезе.

Севаро седна зад бюрото си, но не се докосна до корабните бумаги. Всъщност мислеше за това, което каза сестра му. Дали наистина Анджела познаваше момчето и, ако е така каква бе връзката й с него? Дали са били близки приятели и, ако е така, дали вече е разбрала, че той е виновен за изчезването на Куинси?

Тези мисли го накараха да се изправи.

Кръвта поизстина малко в жилите му.

В крайна сметка реши да остави нещата такива, каквито са. Но трябваше да разбере коя е всъщност стажант де Каста и дали има някаква връзка с Куинси.

Денят му мина в размисли, преглеждане на разни документи и записки в корабния дневник. След вечерята реши да обходи кораба и да провери дали всичко е наред. Трябваше да потърси и Самюел. Искаше му се да поговори с него и да му даде някои съвети относно поставената му задача. Работата сякаш нямаше край, а нощта беше близо.

Най-после Севаро стана и излезе.

Първо трябваше да провери дали всички са по каютите. Той погледна списъка с имената на стажантите, които бяха заели каюти от номер 5 до номер 15. После тръгна бавно по коридора.

Когато стигна до последната каюта, той спря.

Да почука ли?

Трябваше да се увери, че Анджела е вътре.

Но как?

Не знаеше с какво се занимава тя по това време.