Читать «Във властта на морето» онлайн - страница 32

— Да — потърка очи Севаро — сега си спомням — той се огледа — Всички добре ли са? Къде е Доминик?

— Всички сме добре. Доминик пое управлението на кораба. Единственият ранен сте вие. Как се чувствате?

— Аз съм добре — изпъшка Севаро и се изправи, въпреки настояванията на Фатима да остане легнал. — Кога ще пристигнем? Вече е сутрин, а ние още сме на път. Мисля, че…

В този момент откъм палубата се чу викът на Доминик:

— Мексико е пред нас. Пристигнахме!

След кратко затишие Доминик отново извика полувесело, полусърдито:

— Хей, какво правите там долу? Чувам гласа на капитан Севаро. Всички на палубата, пускаме котва!

Капитанът притвори очи. След няколко дни щеше да види брат си и племенника си, които не бе виждал повече от 10 години.

Една нощ в Мексико

Попътен вятър

— Ренато Санчес — директор на ВВУ „Санта Катерина“. Добре дошли в Мексико. Чувствайте се като у дома си.

— Антонио Севаро — капитан на кораба „Герой“. Радвам се, че най-после се запознахме.

— Чухме, че имало буря — каза Санчес — има ли ранени?

— Не, всички сме живи и здрави. Аз лично се отървах доста леко — усмихна се Севаро. — Момчетата отидоха до хотела, за да оставят нещата си, а аз дойдох направо при вас.

— Момчетата — усмихна се весело Санчес — Те са вече мъже, полковник, при това достойни офицери, сочени за пример в нашия град.

— Да — въздъхна Севаро — Колко бързо минава времето.

Този разговор се водеше в кабинета на директор Ренато Санчес.

Корабът успешно хвърли котва на брега, където екипажът бе посрещнат от всички кадети, които се намираха в училището, включително и от приятелите на Доминик и Куинси.

Двамата лейтенанти бяха посрещнати с почести и възторжени викове.

Еуфорията достигна върха си, когато засвириха тържествения марш в чест на двамата приятели.

Докато капитанът и Ренато Санчес разговаряха, Куинси и Доминик оставиха багажа в ръцете на Анджела и Фатима и се запътиха към училището. Влязоха в директорската стая с гръм и трясък, при което капитан Севаро се обърна към директора усмихнат:

— Виждате ли, синьор Санчес, дори и на тази възраст си остават деца.

— Да — въздъхна Санчес — имате право, капитане — Доминик — обърна се той към сина си — колко време възнамерявате да останете в Мексико?

— Мисля, че вие трябва да отговорите на този въпрос, капитане, — обърна се той към Севаро.

Капитанът не отговори веднага.

Сега, когато наближаваше времето да се срещне с брат си, той не беше толкова сигурен, че тази среща трябва да се състои.

И все пак…

— Да — каза той решително — Ще останем само тази вечер. Утре потегляме към остров Барбада. Когато вземем хората от там, ще потеглим към родна Испания.

— Значи няма да останете при нас? — тъжно попита Санчес.

— Не, синьор — намеси се Куинси — Испания ме зове и искам по-скоро да се върна в родината си.

— Добре, лейтенант — той му подаде ръка, която Куинси пое веднага — Ти направи много за нашия град и ние ще сме ти вечно благодарни. Постигна мечтите си, откри своето семейство и приятелите си. Може да се каже, че си един щастлив младеж, нали така?