Читать «Във властта на морето» онлайн - страница 31

— Разбира се, сър. Тъкмо ще видя какво правят останалите.

Но не му остана време да отиде до тях. Когато слезе долу, всички външни признаци му дадоха основание да се опасява, че ще ги връхлети тайфун.

С неспокойно сърце тръгна да се качва към палубата и както стъпваше на най-горното стъпало на стълбата, някакво силно бръмчене го сепна, и той се разтресе. В следващия миг бясна разпенена вълна връхлетя върху кораба и заля цялата палуба — от кърмата до носа.

Куинси се изправи — целият мокър — и не без усилие се качи на палубата.

— Капитане — извика той — Капитан Севаро, добре ли сте?

В същия миг го видя изтегнат до румпела!

Втурна се към него и го разтърси. Капитанът беше неподвижен. Близо до слепоочието му имаше голяма рана, от която бе изтекло немалко кръв.

С голяма мъка Куинси го вдигна и го свали долу. Там го посрещна Доминик, който тъкмо бе тръгнал към палубата.

— Куинси — извика той — Какво беше това, за бога? Добре ли си?

— Аз съм добре — изпъшка той — но капитанът е ранен. Ще го отнеса в моята каюта, а ти извикай Фатима и Анджела. Трябва ми помощ.

Куинси го настани в каютата си и започна да промива раната му, докато дойде Фатима.

Севаро беше в безсъзнание, а трябваше да огледат повредите на кораба, които сигурно не бяха малко. Бръмченето бе престанало и корабът бе спрял да се тресе. Това значеше, че втори удар няма да има.

Докато Куинси обмисляше какво да прави, дойдоха Фатима и Анджела. Той остави Севаро в техните ръце, а двамата с Доминик отидоха да огледат кораба.

При все че вълната се разби със страшен трясък в кораба и тайфунът бе един от най-страшните, двамата с радост откриха, че корабът не е много повреден.

Помпите бяха в изправност и товарът не бе много разместен, но надстройката на кърмата бе съвсем порутена.

Тъй като вече бяха близо до Мексиканския залив, решиха да поправят кораба в Мексико, но сега трябваше да се погрижат за Севаро. Затова слязоха долу, където Анджела и Фатима се опитваха да свестят капитана. Куинси остана при тях цялата нощ, а Доминик пое управлението на кораба.

— Къде се намираме? — попита тихо Фатима.

— Вече сме в Мексиканския залив — по същия начин й отговори Куинси — но дали капитанът ще се съвземе, докато стигнем до Мексико?

— Поставих му инжекция, която би трябвало да го свести всеки момент.

Зад тях Анджела тихо въздъхна, тя не бе продумала нито дума през цялото време.

Куинси се приближи до нея и я прегърна.

— Не се тревожи, сестричке. Капитанът е много силен човек. Виждал съм го в много по-тежко състояние, от което винаги е излизал невредим.

— Вярвам ти, Куинси, но ми е мъчно да го гледам така неподвижен.

В този момент Севаро се раздвижи и отвори очи. Фатима сложи ръка на челото му.

— Как се чувстваш, Тони?

Той не отговори веднага. Все още бе зашеметен от удара.

— Какво стана, къде съм? — попита той.

— Имаше тайфун — намеси се Куинси — Изглежда, вълната ви е изхвърлила към мачтата и сте си ударили главата. Не си ли спомняте?