Читать «Във властта на морето» онлайн - страница 17

— Хайде, момчета! — извика той — закуската е готова. Когато се нахраним, ще отидем на малко пътешествие с лодката.

— Къде ще ходим? — попита Толедо изненадано.

— Ще закараме младия Куинси до Мексико.

— Значи няма да останеш при нас? — тъжно попита той.

— Не унивай, приятелю — Куинси сложи ръка на рамото му — Един ден ще се върна. Обещавам ти.

Когато се нахраниха, тримата се качиха на лодката и се отправиха към града.

Привечер стигнаха бреговете на Мексико. Синята мечка подаде ръка на момчето.

— Довиждане, кабалеро — каза той — ще се видим отново някой ден.

— Да, синьор, бъдете сигурен в това — Куинси се обърна към Толедо — ти си добър приятел, Орлово перо. Един ден ще ви се отплатя за добрината.

— Ще ми липсваш, Куинси — със задавен глас каза Толедо.

— И вие ще ми липсвате, приятели!

Лодката потегли и Куинси остана сам в напълно непознатия за него град. Тръгна напосоки по някаква уличка. Хиляди светлинки осветяваха пътя му. Реши да отиде в хотел, но си спомни, че няма никакви пари.

Дълго вървя безцелно, докато се умори съвсем. Навлезе в някакъв парк и се поскита из него.

Огледа се!

Наоколо имаше пейки и, привлечен от тъмнината и съня, легна на една от тях, и заспа почти веднага.

Мексико

В полицейския участък

Мексико — голям просветен и културен град!

Обширният площад „Сокало“ днес наричан и „Пласа де ла конститусион“ (площад на конституцията) привлича туристите с красотата си. Особено силно привлича вниманието им Паласио насионал — огромен дворец на източната страна на площада. Около „Сокало“ е разположен старият център на града с невисоки сгради в испански стил и добра планировка на улицата. От площад „Сокало“ на запад по авенида „Мадейро“ и авенида „Хуарес“ се излиза на неголямата, но с централно положение и много посещавана градина „Алмейда“. Край градината е Пласидо де лас Белясартес — сграда за театрални, оперни и балетни представления. Наблизо е най-високият небостъргач в града — Торе Латиноамерикана („Латиноамериканска кула“). По най-дългия булевард в града „Авенида Инсурхентес“ се тръгва на юг.

Така се стига до Университетския град. Постройките са модерни, разнообразни и красиви.

Библиотеката се намира в голяма сграда без прозорци. В нея се учат много младежи от цяла Латинска Америка.

Ако Куинси бе пристигнал в града през деня, щеше да се възхити от красотата и големината му. Но тъй като случайността не му позволи да го разгледа, сънят и умората го надвиха и той заспа на първата пейка, която му попадна пред очите.

Всъщност „паркът“ не беше парк.

Куинси бе стигнал до градината „Алмейда“!

Не знаеше колко време е минало, когато някаква странна светлина го накара да отвори очи.

Пред него стоеше човек с полицейска униформа и го гледаше сърдито. Преди да каже каквото и да било, полицаят го дръпна грубо от пейката и, без да продума, го поведе със себе си.

— Къде ме водите? — попита момчето.

— В полицията, къде другаде?

— Но защо? Какво съм направил?

— Върви и не задавай въпроси!

Куинси се почувства изгубен!

Когато стигнаха до участъка, водачът му го затвори в килия и каза, че ще доведе началника си.