Читать «Във властта на морето» онлайн - страница 16

— Да, синьор! Гладен съм като вълк.

Куинси се огледа наоколо.

— Толедо ли търсиш? — попита Синята мечка — Ето го там, лови риба.

Куинси седна на земята и се загледа в индианеца. Имаше много въпроси към него, но не знаеше откъде да започне.

— Сигурно се питаш какво правим тук — улесни го Синята мечка.

— Да, синьор — каза Куинси — мисля, че вие не сте индианци, а просто се представяте за такива.

— Така е! — въздъхна тежко той — Дойдохме тук, когато майката на Толедо почина. Реших да го отдалеча от големия град, за да не си припомня миналото. По пътя срещнахме група индианци и тръгнахме с тях. Тогава разбрах, че истинският живот е тук, сред гората. И ето — вече десет години населяваме този остров, който се превърна в наш дом. А ти как попадна тук?

— Бях стажант на един кораб, който се нарича „Делфин“. Капитанът е мой добър приятел. Един ден ни връхлетя буря, придружена от гигантска вълна. Бяхме близо до Канкун. Капитан Антонио Севаро заповяда на всички да слязат в каютите си. Аз не се подчиних — при тези думи Куинси се разплака, но продължи да говори — исках да му помогна да избегне удара, но нищо не се получи. Вълната ме запрати право в морето. Видях дървото да се носи по течението и така се спасих. После вие с Толедо ме намерихте и ми помогнахте, за което съм ви страшно благодарен.

Куинси не можеше да говори повече и индианецът го прегърна.

— Сигурно искаш да се върнеш у дома!

Момчето замълча.

— Не! — промълви той — Не и у дома. Там сигурно ме мислят за мъртъв. Искам да стигна до Мексико. Обещах на капитан Севаро да стана офицер и ще удържа на думата си. Надявам се да ми простят за това, че не съм ги потърсил.

— Изглежда си много привързан към този човек — каза индианецът — Кажи ми, Куинси, този капитан е испанец, нали? Знаеш ли нещо повече за него?

— Доколкото знам, родината му не е Испания — каза замислено момчето — Родителите му са живеели на остров Сан Виченцо. Когато са загинали, капитанът се е преместил в Мексико, а после е тръгнал по море. Има сестра, но не зная нито името й, нито къде живее. Защо ме питате за него?

— Просто съм любопитен, нищо повече — той замълча. — Добре, Куинси. Ще ти помогна да стигнеш до Мексико.

— О, синьор, наистина ли? Ще направите това за мен? — Куинси заподскача от радост — Но как ще ви се отплатя?

— Учи момче, стани офицер. Това ще бъде твоята отплата!

— Ще уча, сър! Един ден ще се върна тук и ще доведа капитан Севаро. Той ще ви бъде много признателен за всичко, което сте направили за мен.

— Защо не отидеш при Толедо? — със странен глас изрече индианецът — Може би ще има нужда от помощта ти.

— Добре, синьор!

Синята мечка едва дочака Куинси да се отдалечи и избухна в сълзи. Огромна болка разтърсваше сърцето му.

Имаше за какво да скърби — капитан Антонио Севаро беше негов брат. Но не можеше да каже това на Куинси. Единственото, което можеше да направи, бе да му помогне да стигне невредим до Мексико.

Зад него се чуха гласовете на двете момчета. Индианецът изтри сълзите си и опита да се успокои. Те не биваше да го виждат в този вид.