Читать «Лекомислената» онлайн - страница 5

Когато намери вилата и я позна, слънцето вече залязваше. Старата прислужница каза, че госпожата не е вкъщи и че сигурно скоро ще си дойде. Във вилата, която беше много неприветлива, с ниски тавани, облепени с хартия за писане, и с неравни напукани подове, имаше само три стаи. В едната имаше креват, в другата по столовете и прозорците се търкаляха платна, четки, зацапана хартия и мъжки палта и шапки, а в третата Димов завари някакви трима непознати мъже. Двамата бяха брюнети с брадички, а третият — гладко обръснат и дебел, вероятно артист. На масата кипеше самовар.

— Какво обичате? — попита басово артистът, оглеждайки недружелюбно Димов. — Олга Ивановна ли ви трябва? Почакайте, тя сега ще си дойде.

Димов седна и зачака. Единият от брюнетите, който сънливо и вяло го поглеждаше, си наля чай и го попита:

— Може би искате чай?

Димов беше и жаден, и гладен, но за да не си разваля апетита, се отказа от чая. Скоро се чуха стъпки и познат смях, хлопна вратата и в стаята се втурна Олга Ивановна с широкопола шапка и сандъче в ръка, а след нея с голям чадър и със сгъваем стол влезе веселият червенобузест Рябовски.

— Димов! — викна Олга Ивановна и цяла пламна от радост. — Димов! — повтори тя и опря на гърдите му глава и двете си ръце. — Това си ти! Защо толкова време не дойде? Защо? Защо?

— Но кога, мила? Аз винаги съм зает, а когато съм свободен, все се случва така, че разписанието на влаковете не е удобно.

— А как се радвам, че те виждам! Аз цяла, цяла нощ съм те сънувала и се страхувах да не си се разболял. Ах, ако знаеш колко си мил, колко навреме пристигаш! Ти ще бъдеш моят спасител. Само ти единствен можеш да ме спасиш! Утре тук ще има крайно оригинална сватба — продължаваше тя, като се смееше и завързваше връзката на мъжа си. — Жени се един млад телеграфист от пощата, някакъв си Чикелдеев. Хубав младеж, не глупав, а в лицето му, знаеш ли, има нещо силно, мечешко… Може да послужи за модел на млад варяг. Ние всички тук му съчувстваме и дадохме честна дума да му идем на сватбата. Човекът не е богат, самотен е, стеснителен и, разбира се, грехота е да не му окажем съчувствие. Представи си, след литургията — венчавка, после от църквата всички пеша до дома на булката… разбираш ли, горичка, пеене на птички, слънчеви петна по тревата и всички ние като разноцветни петна на яркозеления фон — крайно оригинално, в стила на френските експресионисти. Но, Димов, с какво ще ида на църква? — каза Олга Ивановна и направи плачевна гримаса. — Тук нямам нищо, буквално нищо! Нито рокля, нито цветя, нито ръкавици… Ти си длъжен да ме спасиш! Щом си дошъл, значи самата съдба ти е заповядала да ме спасяваш. Вземи, скъпи мой, ключовете, тръгвай за вкъщи и вземи там от гардероба розовата ми рокля. Ти я знаеш, тя е окачена най-отпред… След това в килера отдясно на пода ще видиш две кутии. Като отвориш горната, ще видиш само тюл, тюл, тюл и разни парцалчета, а под тях са цветята. Извади всички цветя внимателно, гледай, душке, да не ги измачкаш, за тук ще си избера… И купи ми и ръкавици.