Читать «Лекомислената» онлайн - страница 4

— Мили мой метрдотел! — казваше Олга Ивановна, пляскайки с ръце от възторг. — Ти си просто очарователен! Господа, погледнете челото му! Димов, обърни се в профил. Господа, погледнете: лице на бенгалски тигър, а изразът — добър и мил като на елен. У, мили!

Гостите ядяха и гледайки Димов, си мислеха: „Наистина, славно момче“, но скоро го забравяха и продължаваха да си говорят за театър, музика и живопис.

Младите съпрузи бяха щастливи и животът им течеше като по вода. Впрочем третата седмица от техния меден месец не беше прекарана съвсем щастливо, а дори печално. Димов се зарази в болницата от червен вятър, остана на легло шест дни и трябваше да остриже до корен хубавата си черна коса. Олга Ивановна седеше край него и горчиво плачеше, но когато му поразмина, върза на остриганата му глава бяла кърпа и започна да рисува бедуин. И на двамата им беше весело. Два-три дни след като оздравя и отново започна да ходи в болниците, с него се случи ново недоразумение.

— Не ми върви, мила — каза той един път, когато обядваха. — Днес имах четири аутопсии и си порязах два пръста наведнъж. И чак вкъщи забелязах.

Олга Ивановна се уплаши. Той се усмихна и каза, че това е дребна работа и често му се случва по време на аутопсия да си порязва ръцете.

— Увличам се, мила, и ставам разсеян.

Олга Ивановна с тревога очакваше трупна зараза и нощем се молеше на Бога, но всичко мина благополучно. И отново потече мирният щастлив живот; без скърби и тревоги. Настоящето беше прекрасно и на негово място идеше пролет, която вече се усмихваше отдалеч и обещаваше хиляди радости. Щастието няма да има край! През април, май и юни — във вилата, далеко извън града, разходки, етюди, риболов, славеи, а после, от юли чак до есента — пътуване на художниците по Волга и в това пътуване като крайно необходим член на сосиетето ще вземе участие и Олга Ивановна. Тя вече си беше ушила два пътни костюма от лен, купила си беше за из пътя бои, четки, платна и нова палитра. Почти всеки ден при нея идваше Рябовски, за да види какви успехи е постигнала в живописта. Когато тя му показваше своята живопис, той пъхаше ръце дълбоко в джобовете си, здраво стискаше устни, сумтеше и казваше:

— Така-а… Тоя облак тук крещи: не е осветен с вечерна светлина. Предният план е някак си сдъвкан и, знаете ли, нещо не го бива… А къщата ви се е задавила от нещо и жално пищи… би трябвало тоя ъгъл да се мине по-тъмно. Но, общо взето, не е лошо… Браво.

И колкото по-неразбираемо говореше той, толкова по-лесно Олга Ивановна го разбираше.

Глава 3

На другия ден след Петдесетница подир обяд Димов купи мезета и бонбони и замина при жена си на вилата. Не се беше виждал с нея вече две седмици и много му беше домъчняло. Докато седеше във вагона и след това, търсейки в гората вилата, през цялото време усещаше глад и умора и мечтаеше как на спокойствие ще вечеря с жена си и после ще легне да се наспи. И му беше весело да гледа пакета, в който бяха увити хайвер, сирене и белорибица.