Читать «Лекомислената» онлайн - страница 3

След четири часа обядваше вкъщи с мъжа си. От неговата простота, здрав смисъл и добродушие изпадаше в умиление и възторг. Току скачаше, поривисто прегръщаше главата му и я обсипваше с целувки.

— Ти, Димов, си умен, благороден човек — казваше тя, — но имаш един много сериозен недостатък. Ти никак не се интересуваш от изкуството. Ти отричаш и музиката, и живописта.

— Не ги разбирам — казваше кротко той. — Цял живот съм се занимавал с естествени науки и медицина и не съм имал време да се интересувам от изкуство.

— Но това е ужасно, Димов!

— Защо пък? Твоите познати нямат представа от естествените науки и медицината, обаче ти не ги упрекваш за това. Всеки със своето си. Аз не разбирам пейзажите и оперите, но мисля така: щом едни умни хора дават за тях големи пари, значи те са нужни. Аз не ги разбирам, но да не разбираш, не значи да отричаш.

— Дай да стисна честната ти ръка!

След обяда Олга Ивановна отиваше при познати, после — на театър или на концерт и се връщаше вкъщи след полунощ. И така всеки ден.

Всяка сряда даваше вечеринки. На тези вечеринки домакинята и гостите не играеха карти и не танцуваха, а се развличаха с най-различни изкуства. Артистът от драматичния театър декламираше, певецът пееше, художниците рисуваха в многобройните албуми на Олга Ивановна, виолончелистът свиреше и самата домакиня също рисуваше, моделираше, пееше и акомпанираше. В промеждутъците между декламирането, музиката и пеенето говореха и спореха за литература, театър и живопис. Дами нямаше, защото Олга Ивановна освен артистките и шивачката си смяташе всички дами за скучни и пошли. Нито една вечеринка не минаваше, без домакинята да трепне при всяко позвъняване и да каже с победоносен вид: „Това е той!“, като разбираше под думата „той“ някоя новопоканена знаменитост. Димов не стоеше в гостната и никой не се сещаше за неговото съществуване. Но точно в единадесет и половина вратата на столовата се отваряше, Димов заставаше със своята добродушна и кротка усмивка и казваше, потривайки ръце:

— Заповядайте да хапнем, господа!

Всички отиваха в столовата и всеки път виждаха на масата едно и също: стриди, парче шунка или телешко, сардела, сирене, хайвер, гъби, водка и две шишета вино.