Читать «Лекомислената» онлайн - страница 2

Димов, усмихвайки се добродушно и наивно, подаде ръка на Рябовски и каза:

— Много се радвам. С мене завърши също един Рябовски. Да не би да ви е роднина?

Глава 2

Олга Ивановна беше на двадесет и две години. Димов — на тридесет и една. След сватбата те си заживяха превъзходно. Олга Ивановна накичи всички стаи на гостната изцяло със свои и чужди етюди в рамки и без рамки, а около рояла и мебелите създаде красиво кътче от китайски чадъри, триножници, разноцветни парцалчета, кинжали, бюстчета, снимки… Стените на столовата облепи с цветни картини, накачи цървули и сърпове, сложи в ъгъла коса и вила и се получи столова в руски стил. В спалнята, за да прилича на пещера, драпира тавана и стените с тъмно сукно, окачи над креватите венециански фенер, а пред вратата постави фигура с алебарда. И всички намираха, че младите съпрузи имат много мило гнезденце.

Всеки ден, след като ставаше от сън в единадесет часа, Олга Ивановна свиреше на рояла или пък ако имаше слънце, рисуваше нещо с маслени бои. След дванадесет часа отиваше при шивачката си. Тъй като с Димов имаха твърде малко пари, които едва стигаха, за да се показва често с нови рокли и да поразява с тоалетите си, и тя, и шивачката й трябваше да измислят куп хитрини. Много често от стара пребоядисана рокля, от нищо и никакви парченца тюл, дантели, плюш и коприна ставаха просто чудеса, нещо чаровно, не рокля, а мечта. От шивачката Олга Ивановна обикновено отиваше у някоя позната артистка, за да научи театралните новини и между другото да си осигури билет за първото представление на новата пиеса или за някой бенефис. От артистката трябваше да се иде в ателие на художник или на изложба, после — при някой от знаменитостите: да го покани на гости, да върне визита или просто да побъбри. И навсякъде я посрещаха весело и дружелюбно. Уверяваха я, че е добра, мила, изключителна… Онези, които тя наричаше знаменити и велики, я приемаха като своя, като равна и в един глас й предричаха, че от нея, с тия таланти, вкус и ум, ако не се разпилява, ще излезе нещо голямо. Тя пееше, свиреше на пиано, рисуваше, моделираше, участваше в любителски представления, но всичко това вършеше не как да е, а с талант; фенерчета ли ще направи за илюминация, ще се премени ли, връзката ли ще завърже някому — всичко у нея излизаше необикновено художествено, грациозно и мило. Но талантът й в нищо не се проявяваше така ярко, както в умението бързо да се запознава и да става близка със знаменити хора. Щом някой се прославеше, макар и за малко, и хората заговореха за него, тя вече се запознаваше, в същия ден се сприятеляваше и го канеше на гости. Всяко ново познанство за нея беше истински празник. Тя боготвореше знаменитите хора, гордееше се с тях и всяка нощ ги сънуваше. Тя жадуваше за тях и все не можеше да утоли жаждата си. Старите си отиваха и се забравяха, на смяна идваха нови, но и с тях скоро свикваше или се разочароваше и започваше жадно да търси нови и нови велики хора, намираше и отново търсеше. За какво?