Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 29

А тук, на планетите от типа на Касилия и Дархан, машините бяха именно такъв тип: със сцепление ???, със скоростна кутия, с три педала, които трябваше само да се натискат с вещина, а не да се забиват в пода едновременно и трите. Допотопният електромобил се управляваше лесно, но за съжаление, както много скоро разбра Язон, беше мърво привързан към пътя, която представляваше един гигантски електрод. Благодарение на магнитната си възглавница и вакуумната система на сцепление на колелата с пътното покритие, автомобилът развиваше една наистина безумна скорост за сухопътен транспорт: на правите участъци достигаше до не по-малко от хиляда и петстотин километра в час. После обаче от двете страни на пътя почнаха да се мяркат промишлени, после жилищни, и накрая деловите квартали на града, запрелитаха знаци, предупреждаващи за понижаване на скоростта, и в тази ситуация измъкването от преследване вече минаваше в друга категория. Електромобилът се вмъкна в един доста гъст поток автомобили. Лавирайки отчаяно между редовете, Язон бързо съобрази, че ги преследват най-малко две машини. На магистралата не се виждаха, възможно беше да не бяха минали оттам. Пък и какъв ли проблем им представляваше да предадат информацията в града и там вече да включат и местните си хора в преследването?

Кои обаче бяха тези хора? Интересен въпрос. Увлечен от управлението на електромобила, красивите гледки зад стъклото и обсъждането с Мета на подробностите от блестащо проведения ръкопашен бой, той даже и не бе помислил, че е време да решат и този проблем.

— Как предполагаш, кой ли се крие зад опита да ни заловят? — запита той Мета заради самото любопитство отначало.

— Ами някакви бандити — отвърна тя несигурно. После се засмя, проумявайки нелепостта на предположението си, и добави, озарена на мига: — Или агенти на Роджър Уейн.

— Защо? — Язон остана изумен.

— Не знам — отговори тя. — Не ми хареса и това е.

Това беше желязна женска логика.

— За агенти на Уейн разполагат с твърде мощна мрежа на вражеската планета. А за бандити прекалено нагло се държат, и то под носа на полицията. Размахват разни служебни значки. Възможно е, разбира се, нещата да се променили коренно през последните години, но по-рано Дархан не се славеше с мафия и корупция, както например Касилия. Точно обратното, тук бяха едни от най-ниските показатели на нивото на престъпност в цялата обитаема Вселена. Мисля си така: или това са гастрольори от съвсем друг, далечен свят, които са сварили неподготмени местните власти, или това е самата власт. Разбираш ли, във всяка държава, преживяваща постиндустриалния етап, — извини ме за гръмките думи, но тук имаме точно такава икономика и политика — съществуват, като минимум, две полиции: обикновена и специална, тайна. Първата се опита да ни задържи на космодрума, а втората, като далеч по-могъща, ни избави от първата, но в служба на някакви свои тъмни цели. Ние пък нямаме намерение да служим на ничии интереси. О, тъмни Космосе! Как да се отъврем от опашката си, когато всички транспортни потоци се движат само по електромагистралите?