Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 28

„Изумително бездарна работа! — продължаваше да си блъска главата Язон, без да разбира кого критикува. — Кой им е давал инструкции за обектите за залавяне? Та те дори да пуснат и цял взвод срещу двама ни с Мета, без специални технически приспособления могат само да си мечтаят да ни заловят.“

Двамата също нямаха намерение да лишават противниците си ог живот. Язон все гледаше да ги бие в болевите точки, а Мета, усещайки явното си превъзходство над съперниците си както в скорост, така и в сила, прибягваше основно към любимия си похват: трошенето на противниковите крайници, при това не само горните, но и долните, с такава лекота, с която домакините трошат макароните, които не се побират в тенджерата. В този случай беше просто неприлично да прибягва до пистолета.

В един момент жегата се усили още повече. Боят течеше все така леко, а с дишането имаше проблеми и трудно се съобразяваше. Къде въобще бяха попаднали? Трябваше да си пробиват път към града или към гората, или където и да е другаде. Кое беше по-близо? Да не беше вътрешният двор на космодрума? Нечия частна собственост? Покрайнините на града? Прекалено много зеленина ги обграждаше, същински джунгли, макар и разсечени на две от правата като стрела и блестяща пътна магистрала. Но с какво да се движат по нея? Е, в техния случай нямаха кой знае какъв избор. Единственият видим автомобил стоеше до самия вход на площадката на паркинга. Онзи същият, който се виждаше още от коридора. И зад волана му седеше същото конте издокарано в неизбежния бял костюм. Навярно очакваше да му доведат „почетните дархански гости“ овързани като коледни пуйки, за да ги закара натъпкани в багажника направо на господаря си. А въпросното конте явно гореше от желание да си получи полагаемата порция.

Шофьорът се измъкна от автомобила и рязко се изправи.

Охо! Та той държеше нещо подобно на пушка, дълъг тежък пистолет с не съвсем привична конструкция. Дали не беше плазмен? Или все пак нервнопаралитичен? Или обикновен газоструен с някакъв приспивателен газ? Но те не бяха подготвени дори и за последния вариант, нямаха желание да си правят излишни експерименти. Така че, момчето, ще ни извиниш, но нямаме време да се церемоним с теб.

В този момент Мета все още беше заета с двамата последни герои, изскочили от храстите със свръхздрава и почти невидима мрежа в ръце. Момчетата обаче си падаха малко леворъки, защото се оплетоха в собствената си мрежа. Мета тъкмо завързваше последните възли, когато онзи нахалник изскочи от колата с единствената мисъл да ги гърми. Язон реагира първи и с точен изстрел изби пушката от ръката на нападателя. Доста голяма част от ръката придружи пушката при полета й; няма какво да се сърдиш, братле, който свари, той ще натовари.

При звука на изстрела Мета реагира мигновено и съвсем интелигентно не засипа с куршуми нещастника, а просто скочи като тигрица и изблъска шофьора далеч от автомобила. Язон вече се бе плъзнал зад волана. За разлика от невестата му, надземният транспорт не представляваше проблем за него. Пирянката всеки път сядаше зад волана с ясната мисъл да излита, и не само дърпаше волана към себе си, но и гледаше да пробие пода на автомобила с педала още на първа скорост.