Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 31

Язон хвърли зад себе си една заслепяваща граната и още три димни шашки, след което двамата резко скочиха и като се промушиха през лениво движещите се крайници на робота, се озоваха от другата страна на кръстовището, където потокът електромобили, макар и все още бавно, но въпреки това уверено, пълзеше отдясно наляво. Двамата спряха първото им изпречило се такси и не след дълго вече бяха далеч от злополучния площад.

Таксиметровият шофьор се оказа меланхолик. Дори не ги и запита за посоката. Всъщност въпросът му щеше да е напълно излишен, защото за момента движението беше възможно само в една посока, а по външния вид на клиентите му и най-големият идиот щеше да заключи, че за тях сега най-важното нещо беше непрекъснатото движение. А за посоката на движение щяха да решат по-късно, когато успееха да си поемат дъх, да изтупат дрехите си от праха, изброят синините и ожулванията и най-накрая изтриеха с кърпичките си потните и мръсни лица.

Едва сега Язон съобрази, защо на улицата царуваше такава жега. В космодрума и във всички електромобили климатичните инсталации работеха безспир, а самият местен климат не предразполагаше към спринтове, престрелки и сбивания.

— Кажете, любезни господине — обърна се той към таксиметровия шофьор, — каква е днес температурата на слънце?

— Днес е прохладно — осведоми ги той без следа от усмивка, — четиридесет и три градуса. Вчера по това време беше четиридесет и девет.

— По Целзий ли? — реши за всеки случай да уточни Язон.

— По какъв целзий? — не разбра въпроса му шофьорът.

— По името на учения, който е измислил как да се измерва температурата.

— Ама че учен се е извъдил! Та и на моржоопашатите е ясно, че температурата трябва да се измерва. Вие по-добре ми кажете, къде трябва да стигнете.

— В хотел … — започна Мета, но спря, явно забравила простото буквено съчетание „Лулу“, или усъмнила се в правилността на решението си.

Язон продължи вместо нея.

— Какъв хотел те е патил! В това време животът е само на плажа. Давайте, любезни господине, на плажа.

— Моля, както желаете — меланхолично провлече шофьорът. — Само че виждате ли какво става в града? Докато минем центъра, и слънцето отдавна ще е залязло. Но щом желаете, мадам…

— А ние си падаме по къпането на залез — изрече невъзмутимо Мета.

— Аааа — проточи шофьорът. — И да хващате тен на залез. Разбирам, мадам.

По-натътък пътуваха в мълчание. Водачът не се вълнуваше от взривовете на площада, повече за нищо не разпитваше пътниците си, но с всяка измината минута настроението му се влошаваше подозрително. А когато преодоляха всички задръствания, оживени улици и навлязоха в района на сравнително спокойните квартали, по всяка вероятност в близост до морето, Язон почнаха да го терзаят мрачни подозрения. При предишното си посещение на Дархан той бе почивал в Дурбаид и затова изобщо не познаваше Бурунг-хи. Това не всяваше оптимизъм. Впрочем, шофьорът едва ли беше в сговор с онези белодрешковци, но като едното нищо можеше да се окаже дребен мошеник-изнудвач. Като такъв опасност нямаше да представлява, но ако ги откараше в квартала си… О, далечни звезди! След всичко случило се през последните няколко часа дори и Мета бе позагубила от вечното си войнствено настроение.